Зимни.
София пъпли
вечерно
петъчно.
Хора измъчени
гледат втренчено.
Други, напъпили
за приключения,
точат лиги,
в очакване вречени.
Зимни пътища,
топли сънища.
Връщат се мисли
с физиономии кисели.
Късат се връзки,
изгарят се мостове,
и какво от това,
че се сменят постове.
Всичко е толкова просто,
че оставаш без думи
изобщо.
© Братан All rights reserved.
Май това е едно от най-важните качества, които трябва да притежава пишещия човек. Хубав стих. 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
