Зимни.
София пъпли
вечерно
петъчно.
Хора измъчени
гледат втренчено.
Други, напъпили
за приключения,
точат лиги,
в очакване вречени.
Зимни пътища,
топли сънища.
Връщат се мисли
с физиономии кисели.
Късат се връзки,
изгарят се мостове,
и какво от това,
че се сменят постове.
Всичко е толкова просто,
че оставаш без думи
изобщо.
© Братан All rights reserved.
Май това е едно от най-важните качества, които трябва да притежава пишещия човек. Хубав стих. 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
