Зимни.
София пъпли
вечерно
петъчно.
Хора измъчени
гледат втренчено.
Други, напъпили
за приключения,
точат лиги,
в очакване вречени.
Зимни пътища,
топли сънища.
Връщат се мисли
с физиономии кисели.
Късат се връзки,
изгарят се мостове,
и какво от това,
че се сменят постове.
Всичко е толкова просто,
че оставаш без думи
изобщо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Братан Todos los derechos reservados
Май това е едно от най-важните качества, които трябва да притежава пишещия човек. Хубав стих. 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
