9 февр. 2024 г., 06:42

Знам

435 0 0

Знам, че няма много време.

Знам, че исках да не е така.

Знам, че писах стихове за тебе

в опит да те задържа.

 

Знам, че повече от всичко

аз си пожелавах да съм твоя.

Знам, че искане едно-едничко

имах ти да чакаш зад завоя.

 

Знам, мечтаех за цветя и рози.

Твоят образ аз преекспонирах.

И в свят на слънчеви прогнози

в главата си те илюстрирах.

 

Известно време разсъждавам.

Неизбежно е да ни се случи.

Да запомня истинското се надявам,

колкото и бързо да приключи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stillaghxul Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...