9.02.2024 г., 6:42

Знам

429 0 0

Знам, че няма много време.

Знам, че исках да не е така.

Знам, че писах стихове за тебе

в опит да те задържа.

 

Знам, че повече от всичко

аз си пожелавах да съм твоя.

Знам, че искане едно-едничко

имах ти да чакаш зад завоя.

 

Знам, мечтаех за цветя и рози.

Твоят образ аз преекспонирах.

И в свят на слънчеви прогнози

в главата си те илюстрирах.

 

Известно време разсъждавам.

Неизбежно е да ни се случи.

Да запомня истинското се надявам,

колкото и бързо да приключи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...