9.02.2024 г., 6:42

Знам

428 0 0

Знам, че няма много време.

Знам, че исках да не е така.

Знам, че писах стихове за тебе

в опит да те задържа.

 

Знам, че повече от всичко

аз си пожелавах да съм твоя.

Знам, че искане едно-едничко

имах ти да чакаш зад завоя.

 

Знам, мечтаех за цветя и рози.

Твоят образ аз преекспонирах.

И в свят на слънчеви прогнози

в главата си те илюстрирах.

 

Известно време разсъждавам.

Неизбежно е да ни се случи.

Да запомня истинското се надявам,

колкото и бързо да приключи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...