9.02.2024 г., 6:42

Знам

427 0 0

Знам, че няма много време.

Знам, че исках да не е така.

Знам, че писах стихове за тебе

в опит да те задържа.

 

Знам, че повече от всичко

аз си пожелавах да съм твоя.

Знам, че искане едно-едничко

имах ти да чакаш зад завоя.

 

Знам, мечтаех за цветя и рози.

Твоят образ аз преекспонирах.

И в свят на слънчеви прогнози

в главата си те илюстрирах.

 

Известно време разсъждавам.

Неизбежно е да ни се случи.

Да запомня истинското се надявам,

колкото и бързо да приключи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...