Самодива (Вики)
535 5961
13 июл. 2021 г., 14:40

Зрънце памет 

  Поэзия
284 3 6

Сред тишината, в центъра на храма,
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени. 

 

И тихо шепнат притчи вековете,
легенди за герои и творци,
пренесли мъдростта на световете
на древните. А пламъкът трепти. 

 

На огъня свещен, пазител верен,
невидим и безмълвен, с поглед благ,
се взира, през житейските арени
към бъдеще, в гранитен саркофаг. 

 

Затворено, без глас на волни птици,
без балдахина, пролетно  зелен,
за да остане – пламък на свещица –
надеждата за утрешния ден. 

 

За онзи ден, магичния, когато
ще слязат кръстопътни ветрове,
да пръснат светло семе по земята
и пак дърво и обич да расте. 

 

Че нямат срок всемирните закони,
не бързат, просто  крият в  храм прекрасен
по зрънце дребно, носещо огромна
и жива памет. Само да пораснем.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Преди мен са казали много... искам да кажа още, но ти си го казала в стих...
  • Вярата храни душите ни и те растат. Важно е накъде по пътеката на мислите ни ги водим всеки ден - в храм, в каменоломна, на морския бряг или по обгорени стърнища и блатища. Усетих дълбоката интимност в преживяването на Бога като копнеж и порив на душата. Поздравления, Вики!
  • Хубав стих!
  • Приятно.
  • Имам чувството, че този стих трябва да си го запазя не само в “Любими”, а и в сърцето си. Много, много ми хареса! Великолепен е! Поздравления, Вики!
  • Изпълнен с надежда и вяра, прави прекрасен стихът, за което те поздравявам!
Предложения
: ??:??