Зрънце памет
Сред тишината, в центъра на храма,
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени.
И тихо шепнат притчи вековете,
легенди за герои и творци,
пренесли мъдростта на световете
на древните. А пламъкът трепти.
На огъня свещен, пазител верен,
невидим и безмълвен, с поглед благ,
се взира, през житейските арени
към бъдеще, в гранитен саркофаг.
Затворено, без глас на волни птици,
без балдахина, пролетно зелен,
за да остане – пламък на свещица –
надеждата за утрешния ден.
За онзи ден, магичния, когато
ще слязат кръстопътни ветрове,
да пръснат светло семе по земята
и пак дърво и обич да расте.
Че нямат срок всемирните закони,
не бързат, просто крият в храм прекрасен
по зрънце дребно, носещо огромна
и жива памет. Само да пораснем.
© Вики All rights reserved.
