Зрънце памет
Сред тишината, в центъра на храма,
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени.
И тихо шепнат притчи вековете,
легенди за герои и творци,
пренесли мъдростта на световете
на древните. А пламъкът трепти.
На огъня свещен, пазител верен,
невидим и безмълвен, с поглед благ,
се взира, през житейските арени
към бъдеще, в гранитен саркофаг.
Затворено, без глас на волни птици,
без балдахина, пролетно зелен,
за да остане – пламък на свещица –
надеждата за утрешния ден.
За онзи ден, магичния, когато
ще слязат кръстопътни ветрове,
да пръснат светло семе по земята
и пак дърво и обич да расте.
Че нямат срок всемирните закони,
не бързат, просто крият в храм прекрасен
по зрънце дребно, носещо огромна
и жива памет. Само да пораснем.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Преди мен са казали много... искам да кажа още, но ти си го казала в стих...
-
Вярата храни душите ни и те растат. Важно е накъде по пътеката на мислите ни ги водим всеки ден - в храм, в каменоломна, на морския бряг или по обгорени стърнища и блатища. Усетих дълбоката интимност в преживяването на Бога като копнеж и порив на душата. Поздравления, Вики!
-
Хубав стих!
-
Приятно.
-
Имам чувството, че този стих трябва да си го запазя не само в “Любими”, а и в сърцето си. Много, много ми хареса! Великолепен е! Поздравления, Вики!
-
Изпълнен с надежда и вяра, прави прекрасен стихът, за което те поздравявам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
