линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17 авг. 2019 г., 21:42

Звезда в безброй угаснали очи 

  Поэзия » Другая
1127 4 8

Събират в стъкленото си сърце

копнежите ми, светли, по земята.

Допирам, отпечатвам, своето лице

връз хладната артерия на тишината.

 

Пулсира тя. В безброй угаснали очи

се взира онзи, който ги желае,

макар желанието в рамка да боли,

на болката бе трудно да ме опознае.

 

Избирах само ниски върхове

и плоски покриви – да ме зазидат

зад здраво скрити страхове,

които пазех– други да не видят…

 

Не могат да живеят все така –

еднакво равни, скучно-вездесъщи.

Без покриви, по-стръмни и от мен.

Без смелост да напуснат тези къщи.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!" »

11 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??