4 авг. 2014 г., 17:07  

Звездица

660 0 0

Отминават години разпилени.

От мъката на дните натъжени!

Натрупала гневът в сърцето

Умря, умря в мен детето!

 

Родината от мене се отрече

Може би, не ще се върна вече...

Родината останала далече

Да прося в чужбина ме обрече!

 

Чуждият език говоря смело.

От ден на ден се трудя по-умело!

Чужбина... като мащеха ме гали

Забравяйки, косите бели да пожали!

 

Душата ми смирена птица

Отронва мъничка сълзица

Далеч оставила съм радост

Спомен от бедничката младост!

 

В ресниците останала звездица

Гори ме с мъничка искрица

Която през нощта блести

За моята родна стряха ми шепти!

 

 /посветено на емигрантите/

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...