Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече
Може би, не ще се върна вече...
Родината останала далече
Да прося в чужбина ме обрече!
Чуждият език говоря смело.
От ден на ден се трудя по-умело!
Чужбина... като мащеха ме гали
Забравяйки, косите бели да пожали!
Душата ми смирена птица
Отронва мъничка сълзица
Далеч оставила съм радост
Спомен от бедничката младост!
В ресниците останала звездица
Гори ме с мъничка искрица
Която през нощта блести
За моята родна стряха ми шепти!
/посветено на емигрантите/
© Мария Николова Все права защищены