Звездица

Отминават години разпилени.

От мъката на дните натъжени!

Натрупала гневът в сърцето

Умря, умря в мен детето!

Родината от мене се отрече

Може би, не ще се върна вече...

Родината останала далече

Да прося в чужбина ме обрече!

Чуждият език говоря смело.

От ден на ден се трудя по-умело!

Чужбина... като мащеха ме гали

Забравяйки, косите бели да пожали!

Душата ми смирена птица

Отронва мъничка сълзица

Далеч оставила съм радост

Спомен от бедничката младост!

В ресниците останала звездица

Гори ме с мъничка искрица

Която през нощта блести

За моята родна стряха ми шепти!

 /посветено на емигрантите/