25 июл. 2019 г., 19:44

Звездите и черната им дупка

1K 0 1

Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква,
изважда всеки техен атом,
ядрото им, за да напука.
А после тръгва, някъде нататък,
да взривява чужди вселени.
Звездите светят, бледи и сами,
бленувайки за черни вени,
за пукот, за трошене и за вик.
Звездите светят и без нея.
Но след ери, две или три,
галактика им тя ще намери,
с блясъка им да се упои.

 

Космосът мълчаливо се обръща.
Кой другия повече обожава –
този, който все се връща,
или този, който го позволява?

 

25.07.2019г.
гр.Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мариана, много ти благодаря! В този стих е останала голяма част от душата ми...

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...