Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква,
изважда всеки техен атом,
ядрото им, за да напука.
А после тръгва, някъде нататък,
да взривява чужди вселени.
Звездите светят, бледи и сами,
бленувайки за черни вени,
за пукот, за трошене и за вик. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация