Jul 25, 2019, 7:44 PM

Звездите и черната им дупка

  Poetry » Love
1K 0 1

Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква,
изважда всеки техен атом,
ядрото им, за да напука.
А после тръгва, някъде нататък,
да взривява чужди вселени.
Звездите светят, бледи и сами,
бленувайки за черни вени,
за пукот, за трошене и за вик.
Звездите светят и без нея.
Но след ери, две или три,
галактика им тя ще намери,
с блясъка им да се упои.

 

Космосът мълчаливо се обръща.
Кой другия повече обожава –
този, който все се връща,
или този, който го позволява?

 

25.07.2019г.
гр.Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мариана, много ти благодаря! В този стих е останала голяма част от душата ми...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...