Jul 25, 2019, 7:44 PM

Звездите и черната им дупка

  Poetry » Love
989 0 1

Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква,
изважда всеки техен атом,
ядрото им, за да напука.
А после тръгва, някъде нататък,
да взривява чужди вселени.
Звездите светят, бледи и сами,
бленувайки за черни вени,
за пукот, за трошене и за вик.
Звездите светят и без нея.
Но след ери, две или три,
галактика им тя ще намери,
с блясъка им да се упои.

 

Космосът мълчаливо се обръща.
Кой другия повече обожава –
този, който все се връща,
или този, който го позволява?

 

25.07.2019г.
гр.Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мариана, много ти благодаря! В този стих е останала голяма част от душата ми...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...