danda (Даниела)
358 1120
26 мая 2018 г., 00:31

Звездният клоун 

  Поэзия » Другая
821 5 9

                                           в памет на Т.

 

Човекът, който все се усмихваше

имаше много, много тъжна душа.

Градът щом заспеше уморено-притихнал,

той невидимо скриваше вляво смеха.                      

 

После рееше поглед в синята книга

с надписи златни, със сребрист катинар,

а сълзùте му, като цветята на малката Ида

безспирно танцуваха в своя ням бал.

 

Всяко утро, в най-бялата болнична стая,

точно в осем влизаше пъстроцветна дъга.

С балон, ален нос и парченца ябълков пай,

той черпеше с радост гологлавите, бледи деца.

 

И в празните зѐници лумваха пламъци.

За няколко часа надеждата нямаше край.

Андерсенови приказки и балонени замъци

разцъфтяваха сред страха, свит на кравай.

 

С годините сълзите му сякаш пресъхнаха,

но вляво винаги, винаги пазеше смях,

и винаги в осем, малко след съмване

той с вихрогонена мисъл летеше към тях.

 

Тази вечер градът пак уморено заспива,

но небосклонът е друг – от чудеса прекроен.

Няколко ангела и един клоун по синята книга

пишат най-щастливия край на Андерсен.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??