Звездният клоун
в памет на Т.
Човекът, който все се усмихваше
имаше много, много тъжна душа.
Градът щом заспеше уморено-притихнал,
той невидимо скриваше вляво смеха.
После рееше поглед в синята книга
с надписи златни, със сребрист катинар,
а сълзùте му, като цветята на малката Ида
безспирно танцуваха в своя ням бал.
Всяко утро, в най-бялата болнична стая,
точно в осем влизаше пъстроцветна дъга.
С балон, ален нос и парченца ябълков пай,
той черпеше с радост гологлавите, бледи деца.
И в празните зѐници лумваха пламъци.
За няколко часа надеждата нямаше край.
Андерсенови приказки и балонени замъци
разцъфтяваха сред страха, свит на кравай.
С годините сълзите му сякаш пресъхнаха,
но вляво винаги, винаги пазеше смях,
и винаги в осем, малко след съмване
той с вихрогонена мисъл летеше към тях.
Тази вечер градът пак уморено заспива,
но небосклонът е друг – от чудеса прекроен.
Няколко ангела и един клоун по синята книга
пишат най-щастливия край на Андерсен.
© Даниела All rights reserved.
