Звярът на сърцето
719
0
0
Когато душата ти се оголи
и мръзне самотна в нощта.
Когато съвестта те гложди
и зашепне: "избирай ти смъртта".
Недей ги слуша ти, вдигни се
животното във тебе разбуди.
Ти здраво със ръце подпри се
Земята с нокти задращи!
Почувствай болката, отдай ѝ се
Засмей се колкото и да боли.
От гените ти водопад ще лей се
И всичко той ще изцери.
Ще рукнат щури нови мисли,
Стари спомени и весел глъч.
И като шепа шарени мъниста
ще се пръснат болката и злъч.
А утрото ще блесне свято
окъпано във яростта на звяр.
Събуден от недрата на сърцето
Настръхнал, гладен, господар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Kancho Vladislavov Все права защищены
