Звярът на сърцето
714
0
0
Когато душата ти се оголи
и мръзне самотна в нощта.
Когато съвестта те гложди
и зашепне: "избирай ти смъртта".
Недей ги слуша ти, вдигни се
животното във тебе разбуди.
Ти здраво със ръце подпри се
Земята с нокти задращи!
Почувствай болката, отдай ѝ се
Засмей се колкото и да боли.
От гените ти водопад ще лей се
И всичко той ще изцери.
Ще рукнат щури нови мисли,
Стари спомени и весел глъч.
И като шепа шарени мъниста
ще се пръснат болката и злъч.
А утрото ще блесне свято
окъпано във яростта на звяр.
Събуден от недрата на сърцето
Настръхнал, гладен, господар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Kancho Vladislavov Всички права запазени
