8.04.2022 г., 9:59 ч.

Звярът на сърцето 

  Поезия
304 0 0

Когато душата ти се оголи 

и мръзне самотна в нощта.

Когато съвестта те гложди 

и зашепне: "избирай ти смъртта".

 

Недей ги слуша ти, вдигни се 

животното във тебе разбуди.

Ти здраво със ръце подпри се 

Земята с нокти задращи! 

 

Почувствай болката, отдай ѝ се 

Засмей се колкото и да боли. 

От гените ти водопад ще лей се 

И всичко той ще изцери. 

 

Ще рукнат щури нови мисли, 

Стари спомени и весел глъч.

И като шепа шарени мъниста 

ще се пръснат болката и злъч. 

 

А утрото ще блесне свято 

окъпано във яростта на звяр.

Събуден от недрата на сърцето 

Настръхнал, гладен, господар!

© Kancho Vladislavov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??