Стихи и поэзия современных авторов
Най-тихото 🇧🇬
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...
За теб не спирам да съм венцеслов 🇧🇬
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...
Дали 🇧🇬
докато усещам погледа си мътен.
Това е заключително смътен
моят пример, като бъдеща целувка замъглен.
Нищо не остана, ...
Невъзможното се решава нестандартно 🇧🇬
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...
Есенна разходка 🇧🇬
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...
Да обичаш въпреки това 🇧🇬
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...
Приятелка 🇧🇬
но ти се иска да останеш и сама...
Да наредиш буква по буква
и низ от изречения, да направиш, след това.
Приятелка ми стана Тишината ...
Вяра, Надежда, Любов 🇧🇬
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...
Достоен поход 🇧🇬
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...
Мъжът от дрипавия дъжд 🇧🇬
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...
Азбука на тишината 🇧🇬
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...
Душата ми е като кротка, тиха бездна 🇧🇬
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...
Без мокри гащи раци се не хващат 🇧🇬
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...
Разбиваш мъжките мичти 🇧🇬
по пътя елегантен си се спре,
повярвай ми, че всичките мъже,
на мястото й, искат да са те...
А ако и облизваш сладолед ...
Зимно причастие 🇧🇬
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...
Казано съвсем накратко 🇧🇬
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град известен със тепета, ...
Доде вървя в сребристата роса 🇧🇬
... през вихърче от есенни листа,
седемдесет виелици загърбил,
все още светло гледам на света –
дори на старческите свои скърби, ...
Магьосник и царедворец 🇧🇬
О, мъдрецо, стари влъхва!
Чух аз свенлив царедворец,
Че вълшебство край теб лъхва.
Че вълшебство, странна сила, ...
Прошка 🇧🇬
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...
Щом тишината 🇧🇬
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...
Тишина 🇧🇬
вече е казала всичко.
Аз пиша за сенките —
за пламъка, който знае, че ще изгори,
за мъглата, която крие пътя, ...
Вяра 🇧🇬
тук любов царува.
Никой от нас вече не тъгува,
защото истината съществува,
а душата ти в космоса пътува. ...