Актьорът е на Хамлет всеотдаден,
накарва зрителя да се присвива,
притиснат от въпроса безпощаден
дали да бива или да не бива.
Ромео също нему е наречен - ...
От горски дебри литнаха пчели,
цветя погалиха, прашец събраха,
във кошера издигнаха стени,
от восък люлчици със мед застлаха
От тях във восъка остана дар - ...
Да можех в Ангел да се превърна.
Да можех да стигна до портите на Рая.
За да имам силата да те върна-
да не остане такъв края!
Как искам за миг поне да те върна. ...
Нощта бе тиха и студена
сънят необикновен и всеобхващащ
тя очарователна и нежно тиха
аз ококорен, изненаден, притеснен
тя протегнала ръка, в очакване притворила очи ...
С надежда днес поглеждам към небето,
че всяка мъка ще се разтопи.
И в тиха радост пее ми сърцето,
че любовта в душата ми искри.
Макар да скитаме в света самички, ...
И време, не бе. И нямаше време.
Но с човека яви се и... ето ти бреме.
И тръгна велико, доволно, безсрамно,
звездите побърка и земното царство.
Смени се в цикли, в епохи, и в ери, ...
Насън ли беше, или в ясен ден,
но времето пред мене се изправи:
"Не гледай укоризнено към мен.
Сърце аз имам. Вашите – корави,
едва туптят. Съдбите ви издяла, ...
Жега... дрехите от женските тела
бягат сякаш, че от чума...
Плаж станаха градове, села,
всяка мацка е кат' шуменската пума...
И нали на женското съм фен ...
Дневен ред
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...
Казват, че времето лекува болните души.
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...
„История за злополука покрай една селска клюка“ - каламбурно стихотворение от Иван Бозуков
🇧🇬
История за злополука покрай една селска клюка
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...
Какво ли къта времето във пазвата?
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
Вслушай се в шепота галещ, шумящ.
Чуваш ли? Люшват се клони в нощта.
Влажен и тежък е прашният плащ,
тъжно и жадно мъжди в пустошта
немощна, мрачна, мълчаща душа, ...
Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...
Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...
Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...
Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков
🇧🇬
Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...