Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Помнете ме 🇧🇬

Помнете ме, каквато бях,
с ирония и смях в очите.
И слънчев лъч, и звезден прах,
вселената да ме наричат.
Помнете ме като албум, ...

Eleya

Поэзия » Философская

228 1 4

Диалог със безкрая 🇧🇬

Стоях на ръба на последния въпрос,
където мълчанието говори по-силно от думите,
и видях Безкрая —
не като пространство,
не като време, ...

HristoDimov

Поэзия » Философская, Свободный стих

259 1

Две сърца на концерт 🇧🇬

Сред грохота на светлини и на китари
те пак са заедно — вплели рамо в рамо,
очите им блестят като пожари,
светът наоколо е техен само.
Косите им докоснала сребристо ...

VladimirRuykov

Поэзия

101

Гладиатор 🇧🇬

,,Ave Caesar, morituri te salutant!“*
Когато старият ни котарак
спечели боя с младия нахалник
и името си оправда – Спартак,
остана си кварталния началник. ...

Василийтрети

Поэзия » Юмористическая

266 1 10

Сълзите на звездите са горещи 🇧🇬

Когато плачат звездите
сълзите им парят от страст,
но после ги среща студът
.на космоса-бездна
и те бавно мръзнат ...

mislitel

Поэзия » Белые стихи

191 2

14+ Странната война 🇧🇬

Не я наричат даже и война
а някаква "Военна операция"...
макар че доста хора
гинат ежедневно и сега...
И от едната... и от другата страна.... ...

lubotran

Поэзия » Для детей

302 9

Тази тя 🇧🇬

Тя изглежда спокойна. Уравновесена.
Тя сякаш лети.
Нейният изказ е друг –
думите някак различно звучат.
Тя ще излезе сама ...

AnimaRadiante

Поэзия » Философская, Свободный стих

405 2 9

Огледалото II 🇧🇬

Снежната царица:
Таз снежинка е мечтата
на един мой зъл слуга.
Той поиска в небесата
да надзърне! - О, беда! - ...

KatyaAlexandrova

Поэзия » Пейзажная, Философская, Оды и поэмы, Другая

195

Заплаче ли дъждът - съм ти любима 🇧🇬

Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная, Строгие формы

204 2

Стих по пълнолуние 🇧🇬

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...

yotovava

Поэзия

230 4 11

Уморени семафори 🇧🇬

Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...

jenyivanova

Поэзия

238 9 9

Присъда 🇧🇬

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...

silverwolf

Поэзия

179

Нямам време посветено на Христо Ботев 🇧🇬

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...

Stew_Carrey

Поэзия

163

Сабя и перо 🇧🇬

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...

valcanyon

Поэзия

211 1

Вечеря 🇧🇬

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...

GeorgePetrov

Поэзия » Любовная, Философская

162

Модерен вампир 🇧🇬

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...

Radi_racheva

Поэзия » Философская, Гражданская, Оды и поэмы

251

Модерен вампир 🇧🇬

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...

Radi_racheva

Поэзия

215

Сбогом 🇧🇬

Сълзите парят
Дъхът пресеква
Няма те
Камбанен звън
Отеква ...

Зори92

Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая

188

Може би това съм аз 🇧🇬

С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...

NovelaDenarova

Поэзия » Свободный стих

257

Вечен страж 🇧🇬

Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...

love_dove

Поэзия » Пейзажная

255 1

Дъждовна идилия 🇧🇬

О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...

zelenaradost

Поэзия

130

Грешно време за бунт 🇧🇬

ГРЕШНО ВРЕМЕ ЗА БУНТ
На дъното на празната ми чаша
утайка няма – как да разгадая
тънее ли пътеката ми прашна
из подстъпите синкави към Рая? ...

yotovava

Поэзия

211 4 5

Посланието на бялата розичка 🇧🇬

Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...

tanq_mezeva

Поэзия

478 3 16

Нощ 🇧🇬

Отправям поглед в нощта към луната
да ме погали с бледата си светлина.
Звездите като светещ прах разпилени
комета преминава и оставя следа.
В тази нощ искрено мечтая ...

gepepetrov

Поэзия » Другая

157

Монохромна скръб 🇧🇬

"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...

Aphrodite

Поэзия » Другая

145

Зелена жаба 🇧🇬

(хайку)
Автор – Величка Николова – Литатру
западен вятър
пече на бавен огън
зелена жаба ...

VelichkaNikolova.1

Поэзия » Восточные формы

148

Хайкустика 🇧🇬

Буря завее,
небето потъмнее,
облак довее.

Стефанин

Поэзия » Восточные формы

203

Детето в теб 🇧🇬

Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...

Планинскоцвете

Поэзия » Философская

154

2-ри юни – Връх на безсмъртието 🇧🇬

Върхът целува облаци от мъка,
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...

rhapsody

Поэзия » Гражданская

206 4

Клошор 🇧🇬

Той рови в кофите нещастен, беден,
просията е малкия му шанс.
До него кучето – приятел верен
го охранява смело като страж.
Немощен, слаб, затънал в немотия, ...

СилвияМилева

Поэзия

134

Детските очи 🇧🇬

Светът отвън е мрачен, глух и сив,
от стъклописи, ронещи тъга.
Но те ме гледат — и под клепача жив
светът изгрява цял. И със дъга.
Те срутват всеки каменен затвор, ...

VladimirRuykov

Поэзия

144 1 4

Феникс 🇧🇬

Изгарящите слънчеви лъчи
догарят в юлското горещо лято
и парят огнено, денят мълчи,
нощта се бори с слънцето недозалязло.
А Феникс пърха със криле, ...

DenicaPenkova

Поэзия

259

Под воала на иридесцентното Аз 🇧🇬

Светът ме иска подредена, ясна.
В чекмеджето, с етикет и номер.
Но аз съм хаос – грешен и прекрасен,
извън оковите на всеки спомен.
Аз съм воалът, който се прелива, ...

rhapsody

Поэзия » Философская

401 1 12

Вътрешен разлом 🇧🇬

Не съм едно лице, една история,
не съм затворен в име или знак.
В мен шепнат сенки, търсят траектория,
а светлината ги пречупва пак.
Понякога съм утро — тихо, бледо, ...

HristoDimov

Поэзия » Философская

551 1

Душевна абстракция 🇧🇬

Тревогите на моя ден,
звънтят със бляскави окови,
ще влязат с взлом,
душата в плен,
ще хванат и ще я затворят... ...

Didana82

Поэзия » Свободный стих

275

И чудото в душите ни се вглежда... 🇧🇬

И пъплят на живота по баира,
имане мъкнат, нож и щит, и маска,
а пътят им на камък е издраскан
и между две чертички се побира.
Кесията, кантари и аршини, ...

Patrizzia

Поэзия

155

Дилър 🇧🇬

Шари навсякъде.
Като гаден помияр.
Подсмихва се злорадо.
Недосегаем е май.
Сее зараза и болест. ...

Tangerine

Поэзия

406 11

Трудно (ли) е да бъдеш човек 🇧🇬

От омраза не черпя вампирски
вдъхновение, за да сея такава.
Не имитирам в живота Люински*,
в тиня ровиш ли, калта в теб остава!
И завъждаш в душата си жаби, ...

mislitel

Поэзия » Философская

234 11

На него “Чичо Сам” му е виновен 🇧🇬

И днес един нефелен неграмотник
наоколо се перчи с ругатни.
С окъсан, червеникав потен потник
на думи атлантиците громи!
На него “Чичо Сам” му е виновен, ...

Yuri

Поэзия

199 4

По-цяла 🇧🇬

Няма в живота лесни пътеки,
в упор посрещаме вятър суров.
Знае човекът от памтивека -
бурите спират се само с любов.
Често връхлитат ни смерч, урагани, ...

Ромашка

Поэзия » Философская

174 4 5

Стихи и поэзия современных авторов

Помнете ме 🇧🇬

Диалог със безкрая 🇧🇬

Две сърца на концерт 🇧🇬

Гладиатор 🇧🇬

Сълзите на звездите са горещи 🇧🇬

14+ Странната война 🇧🇬

Тази тя 🇧🇬

Огледалото II 🇧🇬

Заплаче ли дъждът - съм ти любима 🇧🇬

Стих по пълнолуние 🇧🇬

Уморени семафори 🇧🇬

Присъда 🇧🇬

Нямам време посветено на Христо Ботев 🇧🇬

Сабя и перо 🇧🇬

Вечеря 🇧🇬

Модерен вампир 🇧🇬

Модерен вампир 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

Може би това съм аз 🇧🇬

Вечен страж 🇧🇬

Дъждовна идилия 🇧🇬

Грешно време за бунт 🇧🇬

Посланието на бялата розичка 🇧🇬

Нощ 🇧🇬

Монохромна скръб 🇧🇬

Зелена жаба 🇧🇬

Хайкустика 🇧🇬

Детето в теб 🇧🇬

2-ри юни – Връх на безсмъртието 🇧🇬

Клошор 🇧🇬

Детските очи 🇧🇬

Феникс 🇧🇬

Под воала на иридесцентното Аз 🇧🇬

Вътрешен разлом 🇧🇬

Душевна абстракция 🇧🇬

И чудото в душите ни се вглежда... 🇧🇬

Дилър 🇧🇬

Трудно (ли) е да бъдеш човек 🇧🇬

На него “Чичо Сам” му е виновен 🇧🇬

По-цяла 🇧🇬

Очередь