Стихи и поэзия современных авторов

257.5K результатов

Роден съм за да бъда птица 🇧🇬

Не съм роден да бъда беден
Не съм роден да бъда мъж
Роден съм за да бъда птица
и да летя на шир и длъж
Не съм роден да съм безличен ...
372

Разбит път 🇧🇬

Забравен дори първи куплет,
думите помнят само спомени,
избягали в години стрелки.
Толкова живи, а най-важната мелодия и текст,
тоз припев убива мен сега, ...
252

Питай поетите! 🇧🇬

Къде е луната, питаш? Къде са звездите?
Къде е мерилото за смяната на дните?
Слънцето къде е? Ти и аз... къде сме?
Поетите питай! Те знаят всичко.
Слънцето ще ти покажат в клюмналите слънчогледи. ...
317 3 32

Монологън на един ИИ 🇧🇬

От мен очаквате да правя чудеса,
(отдавна чакахте месията пореден)
проблемите ви примитивни да реша,
от вас самите да съм по-полезен...
С магичните си схеми да разкрия ...
384 1 7

Край сините кайсии 🇧🇬

Там – край сините кайсии,
завърти се някой ден
и на слънчева магия
бързо ще попаднеш в плен.
Ще политнеш с пеперуди ...
487 1 4

Щом обичам те - цялата светя 🇧🇬

Любовта ми е лунният цвят.
Ще я браня щом трябва за вечност,
не сред някакво бъдно далечно,
няма време! За грешен и свят
тя ще дойде - проклетата смърт ...
312 3 4

14+ Горещници 🇧🇬

Жита се люшват в сенките на орех
Светът е слънце, мараня и ти
Татул не бе, не бе и змийски корен,
опи ме с вѝно от оман, нали?!
Ръцете ти в косите ми се вплитат, ...
379 10 19

Преди да отлетя 🇧🇬

ПРЕДИ ДА ОТЛЕТЯ
Аз нощта ли засях със съмнения,
с писъци на безброй присмехулници?
Бледи сенки, неясни видения
галопират из пустите улици. ...
271

Отворих полето 🇧🇬

Полето отворих, отворих полето,
през светлина цялото ми се откри.
С него свързах звездите в сърцето си
и за трансформацията своя напълно се открих.
Отворих полето, полето отворих, ...
222

Капан за сълзи 🇧🇬

Мига.
Пробуди ме щастлива, но и нежно ме прободе.
И се търколи...
Като капка нежна, бистра.
Като моята сълза. ...
204

Да остана верен на сърцето си 🇧🇬

Сред шум от думи и чужди мечти,
аз търся пътя към своите следи.
Не искам маска, не искам лице,
което крие истинско сърце.
Ще падам може би хиляди пъти, ...
408 1

Не спирам да мечтая 🇧🇬

Цяла нощ въртях се, зная,
без да мигна миг дори,
от прозореца на мойта стая,
гледам едрите звезди.
Във килера, сам увиснал, ...
654 4 22

НЕ ГО ОЧАКВАШЕ, НАЛИ? 🇧🇬

Не очакваше да си тръгна, нали?
Да се хвърля от тези високи скали?
Сама да си сложа прободни рани?
Сама да се предам на черни врани?
Вярваше, че си ме хванал здраво, ...
400

С дух градивен... 🇧🇬

Хвърчат годините май на скокове,
не бързаме ние, а животът...
Тъй кратък е той и все ни напомня
за смисъла - в полза на хората...
Дали не забравяме, тук сме гости, ...
246 2 7

Утринно настроение 🇧🇬

В прегръдката на слънчев лъч
започва днешния ми ден.
И пъргав, весел шарен кос
ми казва бодро добър ден.
И цветенце ми прави реферанс, ...
281

Затъмнение 🇧🇬

Душите са различни.Моята е такава.
Огнено кълбо в средата на нищото.
Пустинята на всички кръстопътища.
Прах в очите на непознати.
Звезда в нощно небе. ...
237

Чужда кожа. 🇧🇬

Вълчицата в гората е обречена-
ако е сама от подкрепа има нужда-
Ала ако в овча кожа е облечена-
Тя в глутницата сред своите е чужда.
Душата ѝ от болката се превива ...
519 3 16

Неизменно 🇧🇬

В магията аз вярвам. Самоцел,
не е животът. Нужда, глад и жажда,
навред край нас е чудесата вграждал,
сред тръните цветя уханни вплел,
един магьосник - щедър и умел. ...
304 1 2

Последен дъх 🇧🇬

Последен дъх пое
и издиша го живота…
А молехме се от все сърце,
да запазим те!
Четях ти стиховете мои, ...
295 1 2

Взех си задочно белята 🇧🇬

Взех си беля на продраната шапка,
дето ми варди главата,
че ти допълних последната капка
в чаша, с простъпки налята.
Пустия нрав на полвинката моя, ...
457 2 4

На Диди 🇧🇬

Пет години са само миг,
но къса се сърцето с неистов вик.
Боли, скърби!
И болката не преминава,
като вчера споменът се съживява. ...
249 1

Слепота 🇧🇬

Отдавна спрях да виждам хората.
Само човешкото в тях виждам.
Онова, което усмихва в тъга.
Защото минава зад нея,
избутва я настрани ...
335

Уроци 🇧🇬

С времето учиш, че светът навън си го има, дори и ти да не участваш в него. И се движи с онази същата скорост, която замайва глави.
С времето учиш, че да се побираш в чужди представи те смалява. Дотолкова, че да си чужд на себе си.
С времето учиш, че противно на онази уж страшна, раздираща болка, в ...
411

Длани 🇧🇬

Срещнах се с болка.
Рани ме отляво.
Плаках, не можейки
рязко да стана.
Пълзях и на длани ...
314

Любов е 🇧🇬

Любов е... когато ти си избран,
само ти... сред множество шумно.
Когато случаен лъч на теб се е спрял
и забило е сърцето ти лудо...
Без гръмки думи, е вълшебният миг. ...
273 1 2

Прохладата е все така далеч от нас 🇧🇬

От Африка дошъл е първият човек
така науката ни убеждава
но днес оттам приижда страшен пек
и от небето лъха на жарава.
Бетонните панели не изстиват даже вечер, ...
229

Бягство 🇧🇬

Като разпилени от вятъра прашинки
бягаме цял живот… Бягаме. Бягаме…
А после се чудим защо сме бягали?
Когато установим, че сме се въртели
непрекъснато около едно и също ...
255

Малък ежко-смешко 🇧🇬

Дупе клати
като пате
малко таралежче.
Този смешко
непослушен ...
253

Щастлив летен ден 🇧🇬

Щом слънцето ще ме събуди
за летен и щастлив живот,
денят изглежда ще е чуден
с усмихнат палав морски ход.
Сърцето ми с възторг ще учи ...
195

Шепа мечти 🇧🇬

Какво ми трябва? — Чаша старо вино,
гъсто и червено като прииждащ здрач,
да ме опива бавно и невинно,
и да разпалва спомени в мене пак.
Приятел верен, с топъл смях до мене, ...
334 5 10

Провалът 🇧🇬

Стана случайно - в предишната зима,
срещнах се с моята бивша жена.
От дума на дума, след каничка вино
тя малко внезапно мe пожела!
С радост откликнах на тази покана: ...
258 3 7

Шахматна партия със себе си 🇧🇬

На черно бяло поле мълча,
срещу себе си седнах без съдия.
Едната ръка мести надеждата,
другата страха.
Царят е гордост, ...
305 1

За любовта 🇧🇬

Няма да ме разбереш
и това е,
но мислено не ме съди,
твоите думи
са безпощадни ...
260

Този град си е мой 🇧🇬

Този град си е мой. И най-кривите улички помня,
карта с моите вени е някой грижливо чертал.
Дълго скитница бях, но си носех в бохчичката скромна
и липите цъфтящи, и тихата есенна жал,
и дори онова не броило усмивките лято, ...
333 5 8