Слънчева порта ще хлопне денят, ще се скрие
и ще разпусне косите си тъмни нощта.
Страст вулканична от звездно небе тя ще пие
и ще се хвърли на смелите чувства в пещта.
В нейните вени живее дъхът на сърцето, ...
Когато идваш в слънчево сияние,
и ти докоснеш моите ръце,
потъвам в миг на ледено забвение,
сковал от страх туптящото сърце.
Ти чакаш порив, аз ти давам зима. ...
Във вените ѝ тънки няма мрак.
Изгасват и пак лумват метеори.
Нали жена нощта е, няма как,
обича ли все в стихове говори.
А тя обича вярно и до смърт, ...
Позлатени от слънцето уханни зърна,
а брашното бяло – пухкава преспа.
Потапям в купчинката благоговейно ръка,
както мама ме учеше – хляб да замеся.
„С чисти ръце, но и с чиста душа ...
Пазарът предполага пазарлъци,
но даже попът ресто тук не връща.
Танцуват бавно под фалшиви звуци
две бели кобри с ранг на бивши тъщи.
Дайрето се присмива на кавала ...
Луната спуска своята пътека от светлина
в безкрайната водна шир на морето.
Стоя на хладния пясък замислена,
как тази гледка ми изпълва сърцето.
Представям си, че мога да вървя ...
Уморено се вглеждам в зениците
на живота, приклещил ме здраво.
Песента отшумява, на птиците.
Не е вече сърцето кораво.
Ден след ден се изнизват годините. ...
НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Оставихме търговците във храма.
И днес продават дрога и амфети.
И блясъкът децата ни примамва –
във петъка, оказал се Разпети. ...
По вените смолисти тече река от хлад,
отпивам и преглъщам отвара с вкус на дъжд,
разтварям шепи с трепет във плен на черен глад,
среднощ е и се сливам аз с Мрака вездесъщ.
Отронени въздишки туптят като сърце, ...
С промити мозъци какво да споря?
Да хабя мисъл, аргументи, логика?...
О, не, излишно ми е и ненужно, моля,
като сърбеж под зоната на потника...
И все пак съм човек, не съм безгрешен, ...
Вървя сред свят докрай осиротял,
капчуци са пресъхнали отдавна.
И аз се чувствам толкоз оскотял,
безмълвен и забравил що е правда.
Намирам смисъл само да вървя, ...
Нощта – черна котка, се свива под печката
и мърка приспивно, сън сладък преде.
На пръсти занича Голямата мечка
зад гънка на вехтото тънко перде.
Луна сомнамбул се разхожда по покрива. ...
Минават най-различни хора по площада
и сенките им чудновато се пресичат
с фасадите на поолющените сгради
и като криви фигури по тях се стичат.
По плочите чернеят, извървени боси, ...
Фенери от диня просветват в нощта,
звездите отвръщат им с кикот,
ухае на слама и пъпеш, на плод и земя,
свенливо светулките в тъмното мигат.
Огньове се палят, тичат деца, ...
Вали, вали... невярващо небе,
разсипва щедро маргарит... магия,
от облак чудо есента гребе,
врабците жадни за да се напият.
А суховеят? Нейде в тъмното е скрит, ...
Когато умра, не плачи!
Бях мъртъв отвътре - просто затворих очи.
Не носи ми цветя и не ми пали свещи,
не търси във днешното вчера утрешни срещи.
Не казвай, че времето всичко лекува - ...
Отблясък на екран, три реда думи.
Измислено начало на сюжет.
Танцува по оголените струни
китарен риф. Въздишка на тромпет.
Дали да не отровя Жулиета ...
Природата ни е с богатства дарена.
Красива е нашата древна земя –
от слънце огряна, с любов съхранена,
а ние сме нейни любими деца.
Зарежда с енергия, щедра, богата, ...
Постой, Септември, мъничко постой
със топло време, с обич разпиляна,
как искам твойто злато, цял порой,
и плодове, и приказна премяна.
Последен дъх на лятото си ти, ...
Ах, този септември! Отваря палитра,
рисува ми жълти листа.
А после добавя шишарки и вятър.
И малко, съвсем малко тъга.
Във джоба ми скрива ивичка август, ...
Довиждане лято, здравей есен
Лятото си отиде, дойде есента,
лятната усмивка се смени с тъга.
Изтече като пясък от моята ръка,
времето някак бързо се попиля. ...
Лъжата ли? О, тя е проститутка честна,
морален политик и на мошеник съвест.
Нали с това на всеки е известна,
освен че е и безпристрастен съдник!...
Лъжата е принцесата без грима, ...