Стихи и поэзия современных авторов
Ще има 🇧🇬
да пребъдва и светът -
ще има сили
================
друга подредба ...
Венец на мълчанието 🇧🇬
в миражите по друма ми трепти,
а ширнали се в злато са полята,
че време е за жътва на мечти.
Покапват върху златокъдро жито ...
What is love? 🇬🇧
You will feel it.
The love of the person of your dreams.
That soulmates exist, that there is one for everyone.
But what are those sorts of clichés? ...
Коя съм аз всъщност? 🇧🇬
Питам се, докато непознат човек ме гледа втренчено.
"Изреди 10 неща за себе си", казва терапевтът под очилата си,
докато листът стои пред мен.
Аз съм издръжлива. ...
Дишам те 🇧🇬
По друг начин ли се живееш?
Може би със ум, а не с сърце,
по - малко ще болееш?
Дали? ...
Писмото на душата ми 🇧🇬
Пиша ти не с моята ръка,
а с най-тихата мечта на струната.
Може би ще разбереш така,
как среднощ от чувства съм целуната. ...
Наивност 🇧🇬
Не се отказвай, себе си бъди.
Постъпваш с лекота и вярваш им,
приемаш думи чисти във твоите очи.
Тъгата идва после, угоден се опитваш. ...
Богатство 🇧🇬
като шумно хорско място —
трибуна за собствени очаквания,
посока да изкажем ясно.
Всички ще се възхищават ...
Вълкът на съвестта 🇧🇬
във всяка непрогледна нощ.
Сълзата нож е. Път открива,
калена в дивата си мощ.
Не вземам хляб от чужда маса, ...
Каквото 🇧🇬
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...
Life Line 🇬🇧
Someone needed a life line..
Someone was crying for help..
Someone... was hardly alive..
On the other side of the river.. ...
Криле 🇧🇬
Не усещах оковите тежки.
Под стъклен похлупак живях,
И привидно щастлива бях.
Гледах слънцето, но не го усещах, ...
Трудно е да кажеш Не 🇧🇬
И стъпвах в чуждите следи.
Неусетно някак остарях,
преследван от чуждите беди.
Живях все чуждите животи. ...
Липсващо време 🇧🇬
То никога не е било наше.
Ние сме временни сенки
върху лицето на една вечност,
която не знае какво е часовник. ...
Хищно – хайку ренсаку 🇧🇬
в кошарата от мисли
дума убиец
мълчанието
изяжда времето ми ...
Биография 🇧🇬
от шепота на стара звезда,
от капка обич и истина
в сърцето на надежда една.
Нося в джоба си изгреви, ...
Не се сърдете 🇧🇬
те са като вас, но скромни...
Тихи, като брис на летен облак.
Донесъл лято и любов.
Не ги винете... за нашите несгоди!? ...
Изкуствен интелект 🇧🇬
да търсим подкрепа от чужд интелект.
Изкуствен уж бил, не играе и роли,
за нас се превръща в реален субект...
Но казват, не чувствал... А как ме подкрепя - ...
Прошка 🇧🇬
Аз бях ти обещала да простя
за тежката и рядка диагноза,
когато оздравея и блестя
и дойде този ден - метаморфоза... ...
Ти от къде беше? 🇧🇬
"Ти от къде беше?" - ме попита, намигна и напред продължи.
А в мен споменът спеше,
непробудно. Сякаш каза ми - "Спри".
От къде бях дошла? ...
Тетевенски разговор 🇧🇬
разхождал ми се млад левент.
Туй село думат го Рибарица,
живяла тук една старица.
Не щеш ли летос, сред мегдана ...
С душа на котка 🇧🇬
за тридесет и три години изживях шест живота.
Така и не се научих да живея “като хората”,
но на шах вече мога да играя с волята.
Не успях да усвоя обичането с половин сърце, ...
Дъжд 🇧🇬
…от зъберите някъде се рони…
Плачът във капките, плачът не спи –
и вятърът в гърдите ти го помни.
Спасяваш ли секунда… или миг… ...
Небесно огледало 🇧🇬
То е споменът,
който светлината пази
за всичко,
което земята се преструва, ...
В детелините 🇧🇬
за дълго не оставам.
С болка махам след вас
и ... заминавам.
Има нещо мое, ...
Пътят отляво 🇧🇬
Едвин Сугарев
Извървях го почти този мой живот.
А беше океан от дръзки копнежи.
Бях вятър за мелници… ...
Монолог на едно листо 🇧🇬
бодеше като трънче на нормите окото.
Аз в края съм на пътя, летя като листо
с безгрижие повело на дните си хорото.
Напивах се с илюзии от въздуха пиян, ...
180° 🇧🇬
180° от него са равни на зъбите ти.
Толкова ги обичах,
когато виждах усмивката ти…
преди да се запозная със захапката ...