Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...
Уж безразлично февруари кимна,
предаде се и тръгна. Накъде?
Душата му – ту пролетна, ту зимна,
В градините игликите краде,
та бялата си риза да закичи, ...
Обичам всяко утро, щом сипва се зората
спонтанно да мечтая за хубави неща.
От слънчевата ласка, понесла топлината,
аз искам в нас да има любов и доброта.
В денят, когато тръгне с енергия и сила ...
Както влизах във парка да потърся прохлада
от горещото слънце, което пече
и прежуря сърдито без капка пощада -
ярка алена зеница в ясносиньо небе,
неочаквано спрях се - пред мен тя стоеше ...
Аз пия, но много бързо изтрезнявам.
Омайвам се, но пак се осъзнавам.
Поддавам се, но вяра много нямам.
Аз любя и пак сама оставам.
Харесвам те, но как ще ме принудиш ...
Зима е!
Алените ми бузки докосват прашинки от снежнобелия сняг.
Студено е, а пътеката е обкръжена от деца и се смеят тихо .
Наоколо снегът се топи, а ние се радваме на изживените моменти - правим снежни фигурки, сгушени в топло червено одеяло.
Прекрасно е да е, да е снежно, да усешаме студа да влиза ...
Разсънвам се щом слънцето ме буди
и къдравите си коси разплиска,
обичам те, денят ще бъде чуден,
щастлив и непринуден, както искам.
В очите ти пътувам, превалява, ...
БАРИКАДА В ДУШАТА
Мойте длани стареят и трудно отчупват си къшей –
изкривени от болка и стиснати в пози налудни.
Който мисли, че с него светът е започнал и свършва,
той у себе си носи товар от лъжи и заблуди. ...
Когато всички пътища се свършат,
а раните неистово болят,
когато враговете ме прекършват
и бурни ветрове ме връхлетят...
безмълвно търся твоята прегръдка, ...
Спомен за Ботев
Седи там на рафта, книга прашна.
Със стихове, макар и малко.
Да пазят твойта вечна мисъл.
И когато тишината говори, а думите мълчат. ...
Отминало е време в надежди изгубени
и с мисли останали плод на фантазия.
Радости оскъдни от забрава погълнати,
винаги щом ти и аз сме незабелязани.
Живи си бяхме, но все едно че ни нямаше, ...
Цяла сутрин мълчи телефонът
като мъртва земя след пожар,
по-студен става сякаш бетонът
и се лутам, подобно кошмар.
"Защо не звъни?" - все се питам. ...
Цветовете пъстри един в друг се преплитат
и създават дружно цветната палитра.
Жълто и зелено много си отиват,
заедно събрани картина разкриват.
Тя изобразява грейналото слънце, ...
Запратен към неясни изпитания,
без план и подготовка, аматьор.
Обратен път - нещастно занимание.
През блян и през уловка, без отбор.
Захвърлен по поредния проблем, ...
Той идва тихо, носи ми звезди,
в косите ми дали ще грейнат, не ли?
Целува тази бръчка, що бразди
челото ми и врели-некипели
разказва ми стихът и аз от тях, ...
Някога липсвал ли ти е някой?
Говоря за онази изгаряща липса
Караща те да не дишаш спокойно
Която те буди нощем от сън
Чакаш мига, в който ще сте заедно ...
"На бой тръгвам, храбър съм, човече,
при Покровск ще сломя слабия враг!
Разгром на Кремъл предопределих вече,
щом напредвам със синьожълт флаг!
Със сила ще наложа твърдо траен мир! ...