Безсмъртната медуза се усмихна,
тангото хич не и се нрави,
сухоземна костенурка тъй притихна
прикрила се в черупка-скелет, дави
се и кара я без идентичност ...
Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали го този меч, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война.
Нека ехото заглъхне без следа, ...
Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...
Обичахме се ний като деца,
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...
Посей добро всеки ден от живота си
и предай го в ръцете на друг.
Пресъздай чрез доброто мечтата си,
като слънцето топло на юг.
Запечатай усмивки от погледи ...
Един помияр, със задник червен,
реши да охули и Дара.
И комунисти - кретен до кретен,
му клекнаха в поза "диария".
Бездарникът стар - баш честушков писач, ...
Дори да има хиляди вселени,
единствена вселена си, безкрайна,
с теб ми е топло, с дума споделена,
с мълчание, в което няма тайни.
Душите са свободни птици, ничии, ...
Тя едва ли те мрази. Във нея е празно и тъмно,
а омразата, знаеш, изисква да има останки.
Във безименен гроб, шепа пръст само хвърли на дъното
и умряха във него и Бог… и любов… и романтика.
После тръгна сама, заизкачва по пладне баира, ...
Ти кажи на какво. Обзалагам се. Цялата миза,
без да трепна дори и до грош, до обол ще платя,
аз съм тази, която под кожата тайничко влиза
не приема ни дар, ни откъснати вече цветя.
Ти кажи докога. Ще те чакам. Три дена... и триста, ...
Принадена стойност
Компетенцията и куртоазията на интервюиращия
не оправдават интерпретацията на автора,
глупаво и нарцистично е "творческото" дублиране
на вече сътвореното приело завършения си статус. ...
О, как ухае на тютюн и тайни
и бистър, кехлибарен дестилат,
с вкуса на зряла ръж в поле безкрайно
и нотката опушена на грях.
А в мрака плаче дрезгава китара. ...
Сърцето наранено не умира —
не свършва в тишина и във покой.
То бавно и дълбоко в себе си се взира,
като ранен, но неукротим герой.
То носи белези — горчива памет, ...
И аз реших веднъж да подаря цветя
на моето посребрено любимо момиче....
Не бях го правил от..."дявол знай кога"
макар че много, много силно го обичам....
И хвърлих се без всякаква умора ...
Да си припомним за Созопол и смокините,
превили плод над дървените къщи,
морето, слънцето, картините
и залива ни, в който търсех нас.
Да си припомним за луната кръглолика ...
Бокала си кристален с еликсира
гранатово тръпчив и карамелен,
отпивам и преглъщам, а пулсира,
по кожата, обгърната в дантели
повелята всевластна на всемира ...
Седяхме на гара в различни перони
и чакахме влакове да ни доведат —
ти на изток, аз на запад загледани,
как изпуснахме неусетно часа.
Мечтахме за дом, за влюбени погледи, ...
Май разходките харесват на всеки -
по места прекрасни, интересни...
Не рядко бродя в красиви местности -
Господен дар, с омайващи гледки...
Бяга рекичка през поляна цветна, ...
Закъсняло и старо, и непоискано
е сърцето, със кръв е подписано.
Някаква тайна нощем шепти ми.
Може би повтаря ми твоето име?
Вехто и крехко, от теб нежелано. ...
Превръщам се в лястовица бяла,
Политам надалеч, към безкрая.
Ще се върна — това не е раздяла,
а пауза за душата ми крехка и вяла.
Летя към нужната за мен промяна, ...