Поэзия

252,9 результатов

Забравени деца 🇧🇬

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!
А съдбата плахо ни нареждаше, що за грях е младостта ...
158 2

По пътя към своите нови победи 🇧🇬

Те бяха играчи – и мокри и прашни,
Готови за битки и подвизи страшни!
Додето кънтеше на вятърът воя!...
И главата си пръскаше после в прибоя!
Морето им правеше сякаш пътечка! ...
153 2 1

Даже кръстът почти не тежи 🇧🇬

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...
101

Погледни ме отново 🇧🇬

С какви очи ме гледаш, аз не знам
Очи, в които виждам цветен океан
С привързаност дълбока като брат
Или като приятел, търсещ своя бряг
А може би, очите ти засмени ...
97

Стихче за антиуто-стълбата 🇧🇬

Добър да си всуе,
а на крачка разкош
и надут да си пуяк,
давай име за грош.
Само тихо си вземи ...
98

Зимна нежност 🇧🇬

Ноеври си отива,
декември се задава
и зимата разлива
в мен бялата си слава.
Дали ще бъде снежна, ...
116

Зима в общуването 🇧🇬

Тиха среща с Оня,
рогатия! Изскочи ненадейно пак!
Всичко светло той подгони
и дойде отново мрак!
И страх! ...
124 1

Обеща ми незнайно кога 🇧🇬

Обеща ми отново да тичам,
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан. ...
129

Дъждовен контрапункт 🇧🇬

МЪЖЪТ В БИСТРОТО (Васил Иванов):
Денят бе слънчев, топъл, беше май.
Бистрото ме покани най-учтиво.
От кошница в далечния му край
фиксираше ме котка мързеливо. ...
429 5 4

След нощта 🇧🇬

Тиха нощ... врагове много!?
Очи в тъмнината блестят, какавиди.
На всеки десет лъжци един
търси голяма облага.
А електоратът, Бога ми, зъл е. ...
93 1

Лудият и Замъкът 🇧🇬

Да, аз съм луд, прощавай лудостта ми –
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...
222 1 10

Kad' jednom svane‚ samo neka svane... 🌐

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...
123

Tози свят с любов ще пренапиша 🇧🇬

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...
180 3 2

# 13 🇧🇬

Как зная,
Че си ти.
дори в сънищата.
Лицето ти да липсва,
Първа ми мисъл е; ...
129 2

Една мечта 🇧🇬

Красивата есен си отиде, дойде зимата,
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...
190 1

Топлата снежинка 🇧🇬

Ето ги хората всеки бърза
гледа сърдито, мрънка си под носа
за обувките, които ще се намокрят
за студа, който е днес.
Сърдити са за снега, който започва ...
123

Животът по презумпция е прав 🇧🇬

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...
140 3 4

Къде си ? 🇧🇬

Къде си ти? Къде си ти?
Виж - навън е снежно, виж - навън вали!
Зимата разстила
своята снежна перелина.
Къде си ? Ела заедно да посрещнем ...
149

Не е съдба 🇧🇬

Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи ...
110

Целуваха ме нежните снежинки 🇧🇬

Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...
253 1 6

Запълване на времето 🇧🇬

Изкуство е да се времето
Запълва и да се пространство
Люби и владее.
Всеки поглед, всяка крачка,
Всяко на ръка протегане ...
185

Словоизява 🇧🇬

словоизява
душѝте на думите
сърцевселя̀ва
91 2

Нереално 🇧🇬

По нелогични пътища
търсих те!
Все към теб вървях.
Сънувах, че живея,
без тебе празен бях. ...
142 2 4

Въпроси 🇧🇬

Проспах ли... любовта!?
Или просто оставих я да
прави каквото си поиска.
Ами ако бях я затворил...
Дали любов щеше да е тя!? ...
70 1

Дистанциране 🇧🇬

Дистанцирам се от тези без хъс за живот
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...
122 1 2

Истини 🇧🇬

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...
72

Снежинки. Две сърца. Целувка. Точка! 🇧🇬

По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...
186 2 12

Тежко 🇧🇬

Тежко е да си говедо
непоръбено в ръжта.
Тежко е да нямаш нерви,
а да идваш във града.
Тежко е да си и кокал, ...
77

Откакто те обикнах 🇧🇬

Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...
97 1

Пропукване 🇧🇬

ПРОПУКВАНЕ
Знам, че камъкът може да диша.
Притаено. Едва доловимо.
И че къта в сърдечната ниша
девет пласта инат да го има. ...
201 2 7

Мое мило вятърно момиче 🇧🇬

Като вятъра си, обикаляш,
дива и свободна от забрани.
Дрехите ми, като бриза морски, сваляш,
но очаквам... после урагани...
Засега си топлият южняк, ...
135

Влюбена жена 🇧🇬

Ще пуша цигарата,
както и да ми я свиеш.
Ще те обичам
и преди да пораснеш.
Ще се скрия с теб, ...
121

Обедна почивка 🇧🇬

-“Излизам да изпуша една цигара!”
Все пак съм в обедна почивка..
Компания ще ми прави мисъл стара,
За когато убих и двама ни с усмивка:
Ами ако всичко беше грешка? ...
138

За Ботев 🇧🇬

Да нямаш други богове, освен Менe!
Библия, Изход, гл.20
Свеждаме
глава
пред ...
81

Обобщение 🇧🇬

Към края съм на жизнения път...
Към мен оферти не текат.
Нямам си и връзка лична.
Чакат вси да се капична.
Ала, аз съм здрав и прав. ...
150 4

Дращят въпроси душата ми 🇧🇬

Борят се в мен разгневени въпроси,
дращят покоя в душата.
Те са пирони, забивани косо
на съвестта ни в снагата.
Слепи, безлични, неструващи думи ...
154