Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе си, я накара да потрепери. Пое си въздух няколко пъти и малко по малко започна да се успокоява. Стана, отвори прозореца и седна на перваза. Топлината на слънцето я усмихна, а светлината му я накара да кихне. В този момент се усети да погледне крака си... и разбра, че това което е видяла снощи, всъщност е истина- белегът го нямаше. Това предизвика у нея странни чувства. Погледна надолу към улицата. Хората се разминаваха забързани в ежедневието си. На моменти ѝ се струваше, че беше просто едно препядствие, да заобиколиш парче плътен въздух с цвят и форма. Това не ѝ хареса.
– Мисля, че е крайно време да се изправя срещу страховете си. Не мога да бъда вечно подвластна на ужаса си към тези очи. ...