28 окт. 2020 г., 14:51

 **

546 1 6

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

 

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.  

- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно. 

- Ами вратата? 

- Може би е станало течение. 

- Но прозорците са затворени…

- О, хайде стига, Елена. Точно ти не ми говори за... 

Гласът му секна от стъпките, които дочухме от коридора. 

- Страх ме е… - прошепнах тихо. 

- Най-вероятно някой е останал в офиса да си направи подранила шегичка за Хелоуин. 

- Мислиш ли? Искам да кажа мислите ли… 

- Няма нужда от официалности. 

Той ме остави и тръгна с тихи стъпки към вратата, докато аз  слушах бесните удари на сърцето си… 

Вратата не можеше да се отвори. 

- Но какво става? 

- Успокой се, Елена. За всяко нещо си има логично обяснение. 

- Да, но ако…

- Много филми на ужасите си гледала с тези гаджета… 

- Но аз нямам... 

- Да, да. Само че не му мисли много, защото право да ти кажа, не си чак толкова хубава. 

- Казвате да не правя като Вас ли? 

- Ще проверя отново вратата. 

Резултатът беше същият… 

- Не може ли да опитаме през прозореца? – попитах го. 

Той стана и се опита да отвори прозореца, но беше твърде тесен, за да се промушим през него. 

Ужас, за какво ми трябваше да оставам извън работно време с този… 

- И какво ще… 

В този момент се чу някакъв неопределен звук от коридора. 

- Какво беше това? – попитах уплашено и се приближих още повече до началника. 

Той ме прегърна през рамо…

- Чувствам се все едно съм в някой хорър филм… 

- Успокой се малко, Еленке. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. 

- Нима? 

Той си замълча. 

Изведнъж се чу почукване на вратата. 

- Страх ме е… - сгуших се още по-силно в него. 

- Звъня в полицията. 

Той извади телефона си от джоба, но установи, че няма обхват. Грабнах своя, но имаше същия резултат. В стаята нямаше нито обхват, нито интернет. 

В този момент лампите премигнаха няколко пъти и в проблясъците на светлина долових тъмна фигура. 

- Видя ли я? – прошепнах му. 

- Какво да видя? 

Посочих фигурата. 

- Какво ще правим? 

- Не се страхувай, Елена. – погледна ме в очите. – Не си сама…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...