Oct 28, 2020, 2:51 PM

 **

543 1 6

Multi-part work to contents

2 min reading

 

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.  

- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно. 

- Ами вратата? 

- Може би е станало течение. 

- Но прозорците са затворени…

- О, хайде стига, Елена. Точно ти не ми говори за... 

Гласът му секна от стъпките, които дочухме от коридора. 

- Страх ме е… - прошепнах тихо. 

- Най-вероятно някой е останал в офиса да си направи подранила шегичка за Хелоуин. 

- Мислиш ли? Искам да кажа мислите ли… 

- Няма нужда от официалности. 

Той ме остави и тръгна с тихи стъпки към вратата, докато аз  слушах бесните удари на сърцето си… 

Вратата не можеше да се отвори. 

- Но какво става? 

- Успокой се, Елена. За всяко нещо си има логично обяснение. 

- Да, но ако…

- Много филми на ужасите си гледала с тези гаджета… 

- Но аз нямам... 

- Да, да. Само че не му мисли много, защото право да ти кажа, не си чак толкова хубава. 

- Казвате да не правя като Вас ли? 

- Ще проверя отново вратата. 

Резултатът беше същият… 

- Не може ли да опитаме през прозореца? – попитах го. 

Той стана и се опита да отвори прозореца, но беше твърде тесен, за да се промушим през него. 

Ужас, за какво ми трябваше да оставам извън работно време с този… 

- И какво ще… 

В този момент се чу някакъв неопределен звук от коридора. 

- Какво беше това? – попитах уплашено и се приближих още повече до началника. 

Той ме прегърна през рамо…

- Чувствам се все едно съм в някой хорър филм… 

- Успокой се малко, Еленке. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. 

- Нима? 

Той си замълча. 

Изведнъж се чу почукване на вратата. 

- Страх ме е… - сгуших се още по-силно в него. 

- Звъня в полицията. 

Той извади телефона си от джоба, но установи, че няма обхват. Грабнах своя, но имаше същия резултат. В стаята нямаше нито обхват, нито интернет. 

В този момент лампите премигнаха няколко пъти и в проблясъците на светлина долових тъмна фигура. 

- Видя ли я? – прошепнах му. 

- Какво да видя? 

Посочих фигурата. 

- Какво ще правим? 

- Не се страхувай, Елена. – погледна ме в очите. – Не си сама…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...