28.10.2020 г., 14:51

 **

544 1 6

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

 

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.  

- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно. 

- Ами вратата? 

- Може би е станало течение. 

- Но прозорците са затворени…

- О, хайде стига, Елена. Точно ти не ми говори за... 

Гласът му секна от стъпките, които дочухме от коридора. 

- Страх ме е… - прошепнах тихо. 

- Най-вероятно някой е останал в офиса да си направи подранила шегичка за Хелоуин. 

- Мислиш ли? Искам да кажа мислите ли… 

- Няма нужда от официалности. 

Той ме остави и тръгна с тихи стъпки към вратата, докато аз  слушах бесните удари на сърцето си… 

Вратата не можеше да се отвори. 

- Но какво става? 

- Успокой се, Елена. За всяко нещо си има логично обяснение. 

- Да, но ако…

- Много филми на ужасите си гледала с тези гаджета… 

- Но аз нямам... 

- Да, да. Само че не му мисли много, защото право да ти кажа, не си чак толкова хубава. 

- Казвате да не правя като Вас ли? 

- Ще проверя отново вратата. 

Резултатът беше същият… 

- Не може ли да опитаме през прозореца? – попитах го. 

Той стана и се опита да отвори прозореца, но беше твърде тесен, за да се промушим през него. 

Ужас, за какво ми трябваше да оставам извън работно време с този… 

- И какво ще… 

В този момент се чу някакъв неопределен звук от коридора. 

- Какво беше това? – попитах уплашено и се приближих още повече до началника. 

Той ме прегърна през рамо…

- Чувствам се все едно съм в някой хорър филм… 

- Успокой се малко, Еленке. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. 

- Нима? 

Той си замълча. 

Изведнъж се чу почукване на вратата. 

- Страх ме е… - сгуших се още по-силно в него. 

- Звъня в полицията. 

Той извади телефона си от джоба, но установи, че няма обхват. Грабнах своя, но имаше същия резултат. В стаята нямаше нито обхват, нито интернет. 

В този момент лампите премигнаха няколко пъти и в проблясъците на светлина долових тъмна фигура. 

- Видя ли я? – прошепнах му. 

- Какво да видя? 

Посочих фигурата. 

- Какво ще правим? 

- Не се страхувай, Елена. – погледна ме в очите. – Не си сама…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...