30 окт. 2007 г., 20:47

* * * 

  Проза » Другие
1099 0 1
 

Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...

Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш с мен ! И временно, когато искаш да намериш жест, че някой само теб чака да надигнеш поглед, можеш да погледнеш мен!

Сега е вечер, после следва ден и... нищо...

Една крепост ако можех да разбия, преди тя да ме разбие мен!...

Сами душите като крепостни стени пазят незавладяните сърца... и вечно скриват ги от мен...

© ТонИ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Един ден,без дори да подозираш ще се озовеш пред вратите на най-красивата крепост и тогава вратите и ще се отворят!Ще чуеш възторжени фанфари и тогава ще разбереш,че от векове тази крепост е чакала само теб-нейната господарка!
    Хареса ми много!Поздрави от мен!Добре дошла и попътен вятър мила!!!
Предложения
: ??:??