Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...
Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш с мен ! И временно, когато искаш да намериш жест, че някой само теб чака да надигнеш поглед, можеш да погледнеш мен!
Сега е вечер, после следва ден и... нищо...
Една крепост ако можех да разбия, преди тя да ме разбие мен!...
Сами душите като крепостни стени пазят незавладяните сърца... и вечно скриват ги от мен...