Oct 30, 2007, 8:47 PM

* * *

  Prose » Others
1.5K 0 1
 

Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...

Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш с мен ! И временно, когато искаш да намериш жест, че някой само теб чака да надигнеш поглед, можеш да погледнеш мен!

Сега е вечер, после следва ден и... нищо...

Една крепост ако можех да разбия, преди тя да ме разбие мен!...

Сами душите като крепостни стени пазят незавладяните сърца... и вечно скриват ги от мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТонИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Един ден,без дори да подозираш ще се озовеш пред вратите на най-красивата крепост и тогава вратите и ще се отворят!Ще чуеш възторжени фанфари и тогава ще разбереш,че от векове тази крепост е чакала само теб-нейната господарка!
    Хареса ми много!Поздрави от мен!Добре дошла и попътен вятър мила!!!

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...