След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, че едно птиче я е кълвало, за да засити глада си. Обаче колко можеше да изяде то... дори не би усетила.
Освен ако птичето не извикаше друго птиче и двете започнеха да ровят надолу, надолу в снега, докато стигнат дробовете ѝ.
Стояха и се прегръщаха встрани до една градинка пред дискотеката и си говореха, когато се появи момичето, с което арабина беше ходил на кафе. Появи се от дъното на улицата с няколко нейни приятелки. Тя беше сладко и набито миньонче, с тъмна коса и очи. Мургавелка, хубава като нощта и сочна като плод, огрян при пълнолуние. Надя нямаше и да я познае, ако не беше усетила пробождането в дробовете. Момичето се усмихваше загадъчно на арабина, а пламъкът в тъмните й очи току-щ ...