Цветето, което цъфтеше само нощем 34
Multi-part work « to contents
След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, че едно птиче я е кълвало, за да засити глада си. Обаче колко можеше да изяде то... дори не би усетила.
Освен ако птичето не извикаше друго птиче и двете започнеха да ровят надолу, надолу в снега, докато стигнат дробовете ѝ.
Стояха и се прегръщаха встрани до една градинка пред дискотеката и си говореха, когато се появи момичето, с което арабина беше ходил на кафе. Появи се от дъното на улицата с няколко нейни приятелки. Тя беше сладко и набито миньонче, с тъмна коса и очи. Мургавелка, хубава като нощта и сочна като плод, огрян при пълнолуние. Надя нямаше и да я познае, ако не беше усетила пробождането в дробовете. Момичето се усмихваше загадъчно на арабина, а пламъкът в тъмните й очи току-що беше пробол не само него. Пробождане като с клюн – остър и така рязък, че тя не можа да си вземе въздух, когато Дериà отмина. Заболя я, както никога не я беше боляло, откакто бяха заедно. Тогава си помисли, че не би понесла повече от това. Затова и не го попита нищо, за да не се измъчва още. Беше го усетила, но не го вярваше наистина.
Остави го да я заблуждава още известно време, докато окончателно не се осъмни, че друга жена краде от огънят им.
През 2002-ра година нейният любим мъж вече имаше мобилен телефон. Телефонът писукаше със смс-и в средата на нощта. Писукаше в началото закачливо и кратко, след месец се разписука любовно, после сякаш започна да плаче жално, а накрая замлъкна.
Бяха си уговорили среща в заслона на една спирка, когато Надя установи, че телефонът му е много тих от известно време. Спирката се намираше на главния път. Не чакаха автобус за Някъде. Нямаше автобуси в 1 часа през нощта. Освен това за тази дестинация "Някъде" се пътуваше с неопустошено сърце, а за Никъде....
Нямаше нужда вече от смс-за да се хване хубавото мишле в капана. Смс-ите ѝ стояха някак като закачено сиренце на Надя. Сиренето вече беше отхапано. Значи, решаваше задачата момичето, мишката или се е заклещила на половина на входа, защото капана не е щракнал добре, или вече е с четири крака вътре. Значи напоследък не си беше въобразила, че прави любов с половината част от Насим.
Накрая тя не се сдържа и го попита директно
–Ще ми кажеш ли коя е?
– Мисля, че знаеш – беше отвърнал той най-естествено на нейния директен въпрос.
– Дериà ли?
– Да – отвърна. – Съжалявам.
Гледаха се около минута като препарирани. Тя не можеше да повярва, че вижда голата истина, а той че току-що беше дръпнал покривалото. Целунаха за последно устните си. Виновно. Отчаяно. Студено. Трябва да е като делова среща - надяваше се момичето. Както правеха американците в романите. Трудно се постига такова хладнокръвие, освен ако вече знаеш, че няма какво да губиш.
Надя вярваше, че няма нищо повече за губене. След малко той не искаше да я пуска, струваше му се, че е направил грешка, тя също. Но се пуснаха. Защото не бяха способни да износят в сърцата си повече тежест. Сърцата, за които някой беше писал, че и те се изхабяват.
https://youtu.be/J2_WAPFHmYc
(следва)
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Влади.
-
"Сиренето вече беше отхапано." Пишеш убедително.
-
Да, неволно спестих някои детайли, но после като се сетих, не бяха важни и добре се получи по-кратко. Благодаря, че си отделила време, Иржи. Оценявам го. Краят още не съм го написала.
-
Голата истина.... колко е жестока, колко боли, как се срива светът...Изпитана марка...Добре, че си ни оставила сами да го изживеем с много късата част! Е, май следва финалът и да видим как си го измислила?!
-
Благодаря ви, Пепи, Светулче, Вили, Мини, Тони, Петре! Благодаря за любими. Много ме зарадвахте!
Относно ситуацията 😀, случват се и такива неща. Живот! Пие се до дъно! Горчи, люти, все тая. До дъно!
Прегръдки! -
Разочароващо. ''Сиренето вече бе отхапано.''. Остава да видя зад притворената вратичка, '' струваше му се, че е направил
грешка '' , какво има -
Ооо, колко лесно и го каза! "Съжалявам" - това ли е всичко? Не трябваше да го оставя без обяснение...
Минавам нататък! -
Натъжих се, сякаш нещо ще се развали, за което не е положено достатъчно усилие! Ще видим!
-
Тук ми се сви сърцето...
-
Силве, тук съм. Сърце не ми остана да се боя за любовта, а тя вехне ли, вехне... 😓
-
Благодаря ти много, Пепи!
-
Много силна част с категоричността и доводите на взаимните чувства без излишни думи и обяснения!👏
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
