Да преминеш през Ада
От три години тя беше чиста. На двадесет и една, животът беше пред нея. Но все още си спомняше онзи ден, когато, вървейки по острието, тя залитна повече, отколкото трябваше... към Ада. Не, че животът ù преди беше приказка, но тогава тя не знаеше какво бе истински Ад.
- Мамо, татко... трябва да ви кажа нещо - повиши глас, за да я чуят, за да не се налага да казва тези думи отново. Родителите ù бяха заети да обсъждат политиката и не се обърнаха веднага...
Сега тя си спомняше този момент много ясно. Изведнъж всичко сякаш я връхлетя обратно като светкавица... Всичко започна, когато беше на четиринадесет. Когато трябваше да вземе първите важни изпити, когато трябваше да учи до посреднощ, за да успее. И тя го направи. И, за да ù се „отплати”, животът я бе понесъл във вихъра си, разрушавайки всичко, което някога бе имала. Всичко се движеше така бързо, нови приятели, нова среда, самота... Нямаше време да се осъзнае, все още се опитваше да запази малкото, което ù бе останал ...