svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
5 июл. 2007 г., 11:02

Добре, ще пия едно кафе 

  Проза
1417 0 18
3 мин за четене
 

                                       Добре, ще пия едно кафе


  Работя в банка. Краят на работния ден е. Приключваме. Един млад мъж застава пред мен и ме моли да му приема документите. Бързал, трябвало да заминава за Италия... Това е всеки ден. Винаги някой бърза, моли... А аз не мога да отказвам. Все искам да помогна. Понякога знам, че ме лъжат, но аз работя така и искам като ида някъде, да ме обслужват по същия начин. Той ме гледа жално, жално.

  • - Добре, дайте си документите.- пак ще си тръгна последна и преуморена...
  • - Как да Ви се отблагодаря? Ако не ми бяхте взели документите, утре щеше да е късно.
  • - Няма нужда, това ми е работата.
  • - Да ви изчакам, ще ви почерпя кафе?
  • - Не, благодаря.

На другия ден в обедната почивка същият симпатяга стои усмихнат пред мен.

  • - Пак съм аз! Каня Ви на обед, нали ме помните?!
  • - Имам много работа и няма да обядвам, благодаря Ви.

След малко идва с пакет от близкото заведение за бързо хранене, с кола и със сок, защото не знаел какво предпочитам. След работа пак той. Така цяла седмица. Срещу банката има кафене. Разбрах, че няма да се откаже да ме почерпи и в поредната обедна почивка отивам с него на кафе. Сядаме, пиеме си кафенцето и той ми разказва целия си живот. И то само, защото съм била така добра да не затръшна вратата под носа му. За благодарност го слушам. До тук беше „романтиката". Сега идва ужасът. Той ме харесвал и искал да има нещо по-така с мен. Това преля чашата.

  • - Момченце, на колко си години? Така, като ме гледаш, не забелязваш ли, че съм поне с десет годинки по-старичка?!
  • - Не ме интересува.
  • - Така, ти си се разделил с твоето гадже, доколкото схванах от разказчето ти. Но сега слушай внимателно! Аз съм щастливо омъжена с две дечица невръстни и не мога да ти бъда, каквото и да е. Аз просто си вършех работата, ти ме почерпи, всичко е ОК. Обедната ми почивка свърши, благодаря за кафето, чао.

Тъкмо мислех, че всичко е наред, той идва и ми носи пак пакет с дъвки и близалки за моите  „дечица". Да се смея ли, да плача ли?! На другия ден ми се прирева. Той пак стоеше срещу мен. Помолих колегата да ме вземе с колата. Той по нас. Питам го:

  • - Какво искаш?
  • - Да съм с теб!
  • - Поне е точно, кратко и ясно. Ти май не ме разбра, омъжена съм.
  • - Нали знаеш, че стават нещастни случаи. Може мъжът ти да тръгне на работа и да го блъсне кола.

Полудях.

Мина известно време и той спря да идва. Бях го позабравила. Валеше дъжд и с една колежка чакаме трамвая пред банката. Пред нас спира кола и се показва „благодарният" ми клиент.

  • - Качвай се да те закарам до вас, да не се намокриш.

Колежката ми понечва да тръгне към колата, така я хванах за ръката, че щях да й откъсна месо.

  • - Благодаря, но аз така обичам да се разхождам под дъжда, мания ми е.

Отзад му свиркаха с клаксони, защото беше задръстил движението. Нямаше как, запали колата и потегли. Дойде трамвая и се качихме. Колежката ме пита:

  • - Ти луда ли си, щеше да ни закара до нас в тоя проливен дъжд?!
  • - Не, той е луд! - и й разказах за премеждията си с него.

Аз просто бях любезна, а за някои това е може би флирт или... аз нещо не разбирам?!

© Светлана Лажова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Магдалена от сърце!!!
  • В този горещ пловдивски следобед се развеселих и си починах при едно светло момиче от сайта.Приятно е при теб , Светлана, радвам се , че те открих като разказвач.Поздрав.
  • Благодаря ти, Стами, точно така!!!
  • Ех ,Светле няма отърване сестро...направо ти съчуствам за патилата и те разбирам напълно!!!Ама така е живота е една нестихваща борба !!!
    Ти си силна жена ,продължавай да си все така забавна ,лъчезарна и добричка,пък да си мисли кой каквото иска нали така!!!
    Поздравче!!!
  • Благодаря, Малина!!! Нелка, моя какъв ли не съм го правила, та боксьор, та борец, сумист ли не щеш, мъка, сестра, голяма!!!
  • Това е класически пример за "инат"според мен!
    Браво,Светла!
  • Таня, ма ние сме всички в Матрицата.Теди, и ти си в групата.Здравче, като ми е тръгнало, няма спиране. Мерси, Галка и Ели!!! Моряче, няма да те обиждам, обещавам!!!
  • Дарче, Анета, Деско, Петинка, Мери, няма нищо случайно на този свят!!! Това, че сме заедно тука, не е току-така!!!Ице, пробвала съм, мисли нещо друго! Един клиент ме пита кога свършвам работа. Казвам му в 17ч.Той вади будилник от чантата си. Припадам. Казвам на колежките:"Е, като моя не сте имали. Другите вадят пачки пари, по два-три телефона...но будилник? Моя е уникат, завиждайте!" Връзвам си панделка от тоалетна хартия и мисля, че той ще избяга, но не. Чувам го как ми запява: "Чакам те да дойдеш, чакам те с буйна страст!" Нищо не помага, Ице...
  • Светле, аз в такъв случай си избирам някой случаен минувач, ама тоя с най-големите мускули и казвам притеснено "Леле, мъжът ми идва... Пък е един ревнивец, че и бивш боксьор на всичкото отгоре, ще ни спука от бой и двамата!" В повечето случаи действа безотказно. Поздрави!
  • Не вярвам да е бил "сваляч"! Просто има хора с излъчване, има и хора без него. Съдейки по твоето светоусещане и начин на изказване - ти си от първите! Това орисия! Била си пренесена или сама си минала под дъгата! Говоря напълно сериозно! Ще се обидя, ако се приеме за комплимент!
  • Прекрасен разказ отново,мила!
    Изпълнен с напрежение и малко страшничък...имайки впредвид заплахата на непознатия.
    Поздравявам те!
  • Една извадка от реалността е тази история!
    Ех, тези свалячи как надушват любезността и добрината!?
  • Хайде да си оформим групичка на наивничките,съгласни ли сте момичета?
    Явно по много неща си приличаме!
    Истински реален е разказа ти,отново и отново!
  • Светле, ами ти си като магнит за мъжете. Какво се чудиш. Искаш ли съвет? Като си тръгваш от работа, слагай си ролки на главата( е, ще си като динозавър от "Джурасик парк", но поне няма да те закачат. Най-много някой металист да ти се лепне. Ама ти научи някоя чалга песен - фалшиво и го гониш и него.
    Поздрави за разказа!!!
  • Ехо, присъединявам се.
  • Позната картинка, Светле!
    /и аз се включвам в групичката, Деси/
    Цунки за поредния готин ряазказ!!!
  • Ха, събрахме се май неразбиращите!!! Малиии, на такива случки съм се " насаждала " и аз...., ама пак съм си същата!!!
  • Светле, може би, дори не осъзнаваш каква реалност си описала.
    До болезненост реално случване ...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??