Добре, ще пия едно кафе
Работя в банка. Краят на работния ден е. Приключваме. Един млад мъж застава пред мен и ме моли да му приема документите. Бързал, трябвало да заминава за Италия... Това е всеки ден. Винаги някой бърза, моли... А аз не мога да отказвам. Все искам да помогна. Понякога знам, че ме лъжат, но аз работя така и искам като ида някъде, да ме обслужват по същия начин. Той ме гледа жално, жално.
- Добре, дайте си документите.- пак ще си тръгна последна и преуморена...
- Как да Ви се отблагодаря? Ако не ми бяхте взели документите, утре щеше да е късно.
- Няма нужда, това ми е работата.
- Да ви изчакам, ще ви почерпя кафе?
- Не, благодаря.
На другия ден в обедната почивка същият симпатяга стои усмихнат пред мен.
- Пак съм аз! Каня Ви на обед, нали ме помните?!
- Имам много работа и няма да обядвам, благодаря Ви.
След малко идва с пакет от близкото заведение за бързо хранене, с кола и със сок, защото не знаел какво предпочитам. След работа пак той. Така цяла седмица. Срещу бан ...