.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и тяхното време да разцъфтят. В следобедните часове, когато слънцето обливаше планината с гальовни лъчи и лекият полъх на ветреца нежно нашепваше стари легенди, из долината се усещаше упойващият аромат на милионите розови и лилави цветчета.
И макар вече трети ден да валеше проливен дъжд, изпълвайки коритото на планинския поток, усилвайки могъществото на водопадите по течението му, умножавайки живителната сила на гората с целебна влага, красотата на сезона не бе помръкнала. Блестящи бисери, поръсили кадифените венчелистчета със скъпоценно сияние придаваха усещане за неоценимо богатство, привличащо с непристъпността си.
Природата пулсираше в ярка прелест. На фона на феерията от цветове, аромати ...