7 июн. 2010 г., 09:34

Ербаплии

1.3K 0 8
2 мин за четене

      - От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
     От съседната маса куц Нено се изцепи:
    - Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
    - Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото магаре, а пък си е и разумен - като Гочовия катър! – захихили се умен Радо.
    Дружен кикот се понесе между цигарения дим, който, примесен с упойващия аромат на отлежала сливова ракия, съставляваше, тъй да се каже, уютната кръчмарска атмосфера. Същата се допълваше от забележимото присъствие на баш кръчмарката - дебела Гана и на смуглата й помощница - хубава Найда. Знаеха си двете работата - въртяха я някак умело, та париците ката ден течаха откъм мъжките джобове къмто дълбоката Ганина кесия.
    - С такъв тъст, как да не избиеш на мъст! - продължи Гаро, гаврътвайки поредната чашка със скоросмъртница. – „ Няма да надстрояваш къщата,” - вика, - „ мама и тате са я градили с дебели, здрави стени, на един етаж и тъй искам да си остане! Няма като гражданите да се качорим нагоре-ние сме селяни и близо до земята ще си живеем!” Тъй ми говори, инатлийското му магаре, а на мене ми ври, та чак прекипява! Заради пустата любов се затрих и заврян зет станах, ама търпялото ми да не е вечно! Наблъскали сме се толкоз народ в две стаички, а дядото на инат ще ми прави! Защо ли не послушах кога ме съветваха людете в друго село булката да си отведа, далеч от заядливия й баща? Ей, сега и деца ми се народиха, а с тежка челяд нов живот трудно се почва!
    - Ами тогава не стой все в кръчмата, бе Гаро! Запрятай ръкави, та по-скоро имот да си купиш и свой дом да вдигнеш! – не се стърпя умен Радо.
   Навреме дебела Гана сбута хубава Найда, щото де да знайш докъде ще се стигне по пътя на убеждението... Смуглото девойче вдигна влажен поглед и го засрещна с този на завряния зет, а Гаро тозчас омекна и някак укротено рече:
   - Я, Найде, дай мойто момиче по още една ракийка на всинца ни, па и по още една салатка, ама с повечко маслинки извътренка!
   Като затрети поръчката, той пак се наежи:
    - От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема!
   Този път и умен Радо не се обади, че той бе чак зашестил със скоросмъртницата. Тогава дебела Гана се поуспокои, смигна на хубава Найда и й рече да мине да събере платата, че ей, утрото наближаваше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антонио, сърдечно ти благодаря за отзива!
  • Магдалена, Плами, Ронда, Ангел, Ивон, Веска, Светлана, Албена и Петя, сърдечно ви благодаря за отзивите! Приемете и моите поздрави!
  • Когато сме на маса, всички сме от класа.А като има на момченце по шишенце и най грозното моменце ти се струва първа хубавица...до момента на изтрезняването.
  • На думи всеки е ербап. Много ми хареса разказа ти. Поздрави и от мен
  • Роси, и на мен ми хареса разказа, пък и доста се поразмислих за "пътя на убеждението" а заглавието ти е уникално. Сърдечни поздрави!!!

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...