Ербаплии
- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото магаре, а пък си е и разумен - като Гочовия катър! – захихили се умен Радо.
Дружен кикот се понесе между цигарения дим, който, примесен с упойващия аромат на отлежала сливова ракия, съставляваше, тъй да се каже, уютната кръчмарска атмосфера. Същата се допълваше от забележимото присъствие на баш кръчмарката - дебела Гана и на смуглата й помощница - хубава Найда. Знаеха си двете работата - въртяха я някак умело, та париците ката ден течаха откъм мъжките джобове къмто дълбоката Ганина кесия.
- С такъв тъст, как да не избиеш на мъст! - продължи Гаро, гаврътвайки поредната чашка със скоросмъртница. – „ Няма да надстрояваш къщата,” - вика, - „ мама и тате са я градили с дебели, здрави стени, на един етаж и тъй искам да си остане! Няма като гражданите да се качорим нагоре-ние сме селяни и близо до земята ще си живеем!” Тъй ми говори, инатлийското му магаре, а на мене ми ври, та чак прекипява! Заради пустата любов се затрих и заврян зет станах, ама търпялото ми да не е вечно! Наблъскали сме се толкоз народ в две стаички, а дядото на инат ще ми прави! Защо ли не послушах кога ме съветваха людете в друго село булката да си отведа, далеч от заядливия й баща? Ей, сега и деца ми се народиха, а с тежка челяд нов живот трудно се почва!
- Ами тогава не стой все в кръчмата, бе Гаро! Запрятай ръкави, та по-скоро имот да си купиш и свой дом да вдигнеш! – не се стърпя умен Радо.
Навреме дебела Гана сбута хубава Найда, щото де да знайш докъде ще се стигне по пътя на убеждението... Смуглото девойче вдигна влажен поглед и го засрещна с този на завряния зет, а Гаро тозчас омекна и някак укротено рече:
- Я, Найде, дай мойто момиче по още една ракийка на всинца ни, па и по още една салатка, ама с повечко маслинки извътренка!
Като затрети поръчката, той пак се наежи:
- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема!
Този път и умен Радо не се обади, че той бе чак зашестил със скоросмъртницата. Тогава дебела Гана се поуспокои, смигна на хубава Найда и й рече да мине да събере платата, че ей, утрото наближаваше...
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Антонио, сърдечно ти благодаря за отзива!
-
Магдалена, Плами, Ронда, Ангел, Ивон, Веска, Светлана, Албена и Петя, сърдечно ви благодаря за отзивите! Приемете и моите поздрави!
-
Когато сме на маса, всички сме от класа.А като има на момченце по шишенце и най грозното моменце ти се струва първа хубавица...до момента на изтрезняването. -
На думи всеки е ербап. Много ми хареса разказа ти. Поздрави и от мен
-
Роси, и на мен ми хареса разказа, пък и доста се поразмислих за "пътя на убеждението"
а заглавието ти е уникално. Сърдечни поздрави!!! -
Тоя лаф за комунистите и други често започнаха да го употребяват..
А ти познаваш българския бит - доста добре...
Поздрави, Роси! -
Умееш, Роси... Поздрав!!!
-
постоях малко в твоята кръчма...хубаво е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
