Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синхрон и в екип, и да не се осланят другия да свърши по-малко работа''. Може би защото и ръстово бяме еднакви, високи, слабички, жилави.
А ето го идва. Нещо не му е наред, ръкомаха като юмручни удари, шепне си нещо, стисне здраво зъби, оглежда се като подгонен разбойник. Не бях го виждал такъв. Знаех само, че няма семейство, родителите му били здрави и запазени хора, нямаше и редовна жена-приятелка в квартирата си.
Помахах му. Помаха ми и тай, усмихна се вяло и се настани на масата при мен. Момчето веднага донесе бирата ''Амстел''.
- Знаеш ли кого срещнах преди час в автобуса - промърмори и се огледа страхливо - Моята съкрушителка, която разби на пух и прах мечтите ми, живота... Трябваше да я удуша в автобуса и да изчезна от Гърция, от света.
Погледнах го вероятно по-особено, изненадано или любопитно.
- Преди много години играех тенис на маса, пинг-понг както насмешливо му казваха. Бях зонален първенец за деца, после вице шампион юноши, студентски вице и после шампион, следваше проекто-национален отбор. Учех във ВИФ треньорски профил, мечтата ми беше не толкова шампионски титли по тенис на маса, колкото да бъда треньор, макар някакъв китайски специалист да беше видял в мен борбен състезател. Завърших. Назначиха ме в спортно дружество треньор по тенис на маса. Бях щастлив. Работех с деца, спечелихме градското първенство, отборно зоналното. На хонорар ме взеха треньор в две фирми. Печелихме купи, флагчета, индивидуално бронзови, сребърни медали. Взех да пиша статии, завърших и Спортна журналистика. И изведнъж с един позабравн спорт, тенис на маса, станах популярен. В спортното дружество вече тренирах и девойки и младежи. От катедра ''Тенис на маса'' ме посъветваха да описвам методологията си на тренировки, за асисент или друга научна степен. Нали знаеш, усилията на треньора са насочени към по-добрите състезатели, а аз напротив, с еднакъв жар и ентусиазъм обучавах всички. Бях спаринг партньор по двойки или индивидуално с всеки. На тренировки всички бяхме с анцузи, клинове,бели тениски, маратонки. Някакво момиче Камелия, изохка и падна с навехнат глезен.Колко му е да прегърнеш едно момиче, я има 40 кила, я няма. Пренесох я на гимнастическата пейка и започнах масаж на глезена. Имаше едни кремове ''Виетнамско чудо'', мажех с него, разтривах болния й крак. После ластичен бинт, и да седи така в покой. Тренировката с другите момичета и момчета продължаваше.
Мина и месец може би, забравих за тази травма, само това ли да помня.
За деня бях предвидил обща физическа подготовка с въженца, медицински топки, гирички.
В залата влезе онова момиче Камелия, по тениска, шорти-къси панталонки с ластик.
Изгледах я
- Камелия, защо така си облечена момичето ми
А тя най безцеремонно седна на тенисмасата, единия крак подпрян на пода а другия го полюшваше на ръба й. Пощурях от гняв, бях забранил да се сяда по масите, не уважение към спорта, все пак.
- Камелия, слез от масата ако обичаш... Ще ти излезнат пъпки на дупето, щом седиш на тенис-масата
- Защо не ме свалите - ядливо попита - Или трябва да падна на пода, да ме вдигнете и носите до пейката ли. Ето сега съм по шорти, може да ме галите по бедрото и без това няма никой...
Кипнах, но запазих самообладание.
- Не е учтиво да се говори така госпожице, все пак аз съм ви треньор и се стремя освен на спорт да ви науча и на обноски. Хайде слизай, даваш лош пример, сега ще дойдат и останалите.
Тя скочи от тенис масата, издърпа тениската си, дръпна шортите надолу и се разкрещя...
Стоях на метър-два от нея.
Вратата на залата се отвори и първата групичка в спортни екипи бяха в залата.
Погледнах ги и сведох поглед, без вина виновен.
А Камелия крещеше
- Вижте го хрисимия треньор, опита се да ме изнасили, вижте... цялата съм раздърпана, вижте ме на, но не му се дадох.
Родителите й заведоха дело, опит за изнасилване. Не го спечелиха, но загубих аз.
Уволниха ме от спортното дружество, написали някъде, спраха ми треньорските права, пропадна защитата на дисерацията ми. Приятелката ми, с която мислихме да се женим, ми заяви
- Не знаех, че си имам работа с педофил. Мръсник.
Всички врати бяха затворени за мен, нямах повече работа в моя роден град. Единствено родителите ми не повярваха на хорските приказки
- Съжалявам сине, не знам мотивите й, но това момиче погреба всичките ти смели мечти. Но вземи се в ръце, животът не е свършил, всяко нещо има давност, осъдените на смърт и те не губят надежда. Така е, обикновено добрите хора страдат - ме успокояаше тогава мама.
- Върви накъде навън - добави татко - Времето си върви, всичко тече, всичко се изменя.
И дойдох в Гърция. По-близичко е, има транспорт и като погледнеш колко много гръцки думи използваме в разговорния си език, добих кураж.
И днес,... преди 20 минути я видях, обади ми се, усмихна ми се, все едно нищо не се е случило. Била домашна помощничка, даде ми телефонен номер на мобилния си,... да й се обадя.
- Защо беше всичко това госпожице - попитах
- Даа, отново съм госпожица, разведена съм, нямахме деца...Защо ли, защото те обичах, обичам те и сега. А ти, не ме ли обичаше,... още чувствам пръстите ти по глезена си...
Идваше ми да я хвана за гушата и да натискам и да я питам, а сега какво чувстваш, докато спре да диша и да мърда.
Погледнах го. Лицето му бе изкривено от гняв, пръстите му се свиваха върху нещо въображаемо. Опасен гняв, неконтролируем.
- Добрине, знаеш ли колко вода е изтекла от тогава по река Марица - кротичко му казах - Не можеш да върнеш времето назад.Майка ти правилно е казала , че животът не е свършил. На кого ще накривиш ако я удушиш, ще те хванат, осъдят и в истински затвор. И кой ще е доволен от цялата работа, ти зниеш в затвора, родителите ти едва ли ще го преживеят и ще си отидат от този свят.
Погледна ме. Кимна едва с глава.
- Да, тук си абсолютно прав. Неоправдан гняв от моя страна, на никого не е полезен.
- Дай си мобилния, намери къде е тази Камелия и дай, аз ще я изтъркам от мобилния и от живота ти
Извади мобилния си, намери номера, мълчаливо го подаде.
Без да се суетя натиснах '' изтрий''. Мобилния изписука, погледнах екрана и му го върнах.
Постепенно лицето му доби нормален израз, гневът отстъпи място на радушна усмивка.
- И край с бирите в неделя, тръгваме на лов за мацки - засмях се - Не всички жени са подли, ще намериш, щом търсиш ще намериш.
В кафенето влезе сама симпатична жена, седна и си поръча фрапе. Отпиваше малки глътки, зяпаше през прозореца навън.
- Кирия, извинете за безпокойствто - набрах кураж и с усмивка - И ние сме самотници като вас, бихте ли дошли при нас
Тя ме погледна добродушно, усмихна се
- Ох, каква чест
Запознахме се.
- Аз отпадам от борбата за вашето сърце - не спирах да се усмихвам - Семеен съм , имам две деца, но вижте Добрин не е семеен
Жената избухна в смях
- Ах вие мъжете,...сега остава да погледнете часовника си и да изчезнете под предлог, че имате важна работа
- Ей, вярно бе, бях забравил - засмях се на свй ред - Съвсем забравих. Ами ще ме извините.
Приятен ден. Чао.
Погледнах Добрин. От гневът му и връхлетялият го лощ спомен нямаше и следа.
Тръгнах си и оставих всичко в ръцете им...
© Petar stoyanov Все права защищены
Спомням си малките шарени кръгли кутийки и натрапчивия му мирис. Но кажат ли да те очернят, готов си очернен, независимо дали си бял или цветнокож, християнин или католик