Гняв

                   Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.

И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.

Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синхрон и в екип, и да не се осланят другия да свърши по-малко работа''. Може би защото и ръстово бяме еднакви, високи, слабички, жилави.

А ето го идва. Нещо не му е наред, ръкомаха като юмручни удари, шепне си нещо, стисне здраво зъби, оглежда се като подгонен разбойник. Не бях го виждал такъв. Знаех само, че няма семейство, родителите му били здрави и запазени хора, нямаше и редовна жена-приятелка в квартирата си.

Помахах му. Помаха ми и тай, усмихна се вяло и се настани на масата при мен. Момчето веднага донесе бирата ''Амстел''.

- Знаеш ли кого срещнах преди час в автобуса - промърмори и се огледа страхливо - Моята съкрушителка, която разби на пух и прах мечтите ми, живота... Трябваше да я удуша в автобуса и да изчезна от Гърция, от света.

Погледнах го вероятно по-особено, изненадано или любопитно.

- Преди много години играех тенис на маса, пинг-понг както насмешливо му казваха. Бях зонален първенец за деца, после вице шампион юноши, студентски вице и после шампион, следваше проекто-национален отбор. Учех във ВИФ треньорски профил, мечтата ми беше не толкова шампионски титли по тенис на маса, колкото да бъда треньор, макар някакъв китайски специалист да беше видял в мен борбен състезател. Завърших. Назначиха ме в спортно дружество треньор по тенис на маса. Бях щастлив. Работех с деца, спечелихме градското първенство, отборно зоналното. На хонорар ме взеха треньор в две фирми. Печелихме купи, флагчета, индивидуално бронзови, сребърни медали. Взех да пиша статии, завърших и Спортна журналистика. И изведнъж с един позабравн спорт, тенис на маса, станах популярен. В спортното дружество вече тренирах и девойки и младежи. От катедра ''Тенис на маса'' ме посъветваха да описвам методологията си на тренировки, за асисент или друга научна степен. Нали знаеш, усилията на треньора са насочени към по-добрите състезатели, а аз напротив, с еднакъв жар и ентусиазъм обучавах всички. Бях спаринг партньор по двойки или индивидуално с всеки. На тренировки всички бяхме  с анцузи, клинове,бели тениски, маратонки. Някакво момиче Камелия, изохка и падна с навехнат глезен.Колко му е да прегърнеш едно момиче, я има 40 кила, я няма. Пренесох я на гимнастическата пейка и започнах масаж на глезена. Имаше едни кремове ''Виетнамско чудо'', мажех с него, разтривах болния й крак. После ластичен бинт, и да седи така в покой. Тренировката с другите момичета и момчета продължаваше.

Мина и месец може би, забравих за тази травма, само това ли да помня.

За деня бях предвидил обща физическа подготовка с въженца, медицински топки, гирички.

В залата влезе онова момиче Камелия, по тениска, шорти-къси панталонки с ластик.

Изгледах я

- Камелия, защо така си облечена момичето ми

А тя най безцеремонно седна на тенисмасата, единия крак подпрян на пода а другия го полюшваше на ръба й. Пощурях от гняв, бях забранил да се сяда по масите, не уважение към спорта, все пак.

- Камелия, слез от масата ако обичаш... Ще ти излезнат пъпки на дупето, щом седиш на тенис-масата

- Защо не ме свалите - ядливо попита - Или трябва да падна на пода, да ме вдигнете и носите до пейката ли. Ето сега съм по шорти, може да ме галите по бедрото и без това няма никой...

Кипнах, но запазих самообладание.

- Не е учтиво да се говори така госпожице, все пак аз съм ви треньор и се стремя освен на спорт да ви науча и на обноски. Хайде слизай, даваш лош пример, сега ще дойдат и останалите.

Тя скочи от тенис масата, издърпа тениската си, дръпна шортите надолу и се разкрещя...

Стоях на метър-два от нея.

Вратата на залата се отвори и първата групичка в спортни екипи  бяха в залата.

Погледнах ги и сведох поглед, без вина виновен.

А Камелия крещеше

- Вижте го хрисимия треньор, опита се да ме изнасили, вижте... цялата съм раздърпана, вижте ме на, но не му се дадох.

Родителите й заведоха дело, опит за изнасилване. Не го спечелиха, но загубих аз.

Уволниха ме от спортното дружество, написали някъде, спраха ми треньорските права, пропадна защитата на дисерацията ми. Приятелката ми, с която мислихме да се женим, ми заяви

- Не знаех, че си имам работа с педофил. Мръсник.

Всички врати бяха затворени за мен, нямах повече работа в моя роден град. Единствено родителите ми не повярваха на хорските приказки

- Съжалявам сине, не знам мотивите й, но това момиче погреба всичките ти смели мечти. Но вземи се в ръце, животът не е свършил, всяко нещо има давност, осъдените на смърт и те не губят надежда. Така е, обикновено добрите хора страдат - ме успокояаше тогава мама.

- Върви накъде навън  - добави татко - Времето си върви, всичко тече, всичко се изменя.

И дойдох в Гърция. По-близичко е, има транспорт и като погледнеш колко много  гръцки думи използваме в разговорния си език, добих кураж.

И днес,... преди 20 минути я видях, обади  ми се, усмихна ми се, все едно нищо не се е случило. Била домашна помощничка, даде ми телефонен номер на мобилния си,... да й се обадя.

- Защо беше всичко това госпожице - попитах

- Даа, отново съм госпожица, разведена съм, нямахме деца...Защо ли, защото те обичах, обичам те и сега. А ти, не ме ли обичаше,... още чувствам пръстите ти по глезена си...

Идваше ми да я хвана за гушата и да натискам и да я питам, а сега какво чувстваш, докато спре да диша и да мърда.

           Погледнах го. Лицето му бе изкривено от гняв, пръстите му се свиваха върху нещо въображаемо. Опасен гняв, неконтролируем.

- Добрине, знаеш ли колко вода е изтекла от тогава по река Марица - кротичко му казах - Не можеш да върнеш времето назад.Майка ти правилно е казала , че животът не е свършил. На кого ще накривиш ако я удушиш, ще те хванат, осъдят и в истински затвор. И кой ще е доволен от цялата работа, ти зниеш  в затвора, родителите ти едва ли ще го преживеят и ще си отидат от този свят.

Погледна ме. Кимна едва с глава.

- Да, тук си абсолютно прав. Неоправдан гняв от моя страна, на никого не е полезен.

- Дай си мобилния, намери къде е тази Камелия и дай, аз ще я изтъркам от мобилния и от живота ти

Извади мобилния си, намери номера, мълчаливо го подаде.

Без да се суетя натиснах '' изтрий''. Мобилния изписука, погледнах екрана и му го върнах.

Постепенно лицето му доби нормален израз, гневът отстъпи място на радушна усмивка.

- И край с бирите в неделя, тръгваме на лов за мацки - засмях се - Не всички жени са подли, ще намериш, щом търсиш ще намериш.

            В кафенето влезе сама симпатична жена, седна и си поръча фрапе. Отпиваше малки глътки, зяпаше през прозореца навън.

- Кирия, извинете за безпокойствто - набрах кураж и с усмивка -  И ние сме самотници като вас, бихте ли дошли при нас

Тя ме погледна добродушно, усмихна се

- Ох, каква чест

Запознахме се.

- Аз отпадам от борбата за вашето сърце - не спирах да се усмихвам - Семеен съм , имам две деца, но вижте Добрин не е семеен

Жената избухна в смях

- Ах вие мъжете,...сега остава да погледнете часовника си и да изчезнете под предлог, че имате важна работа

- Ей, вярно бе, бях забравил - засмях се на свй ред - Съвсем забравих. Ами ще ме извините.

Приятен ден. Чао.

            Погледнах Добрин. От гневът му и връхлетялият го лощ спомен нямаше и следа.

                Тръгнах си и оставих всичко в ръцете им...