10 нояб. 2018 г., 21:38

Имало едно време 

  Проза » Рассказы
932 10 20
9 мин за четене

© Мильо Велчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен разказ в диалози!
  • Много хубав разказ!
  • Много хубав разказ! И особено поучително е това за шегите. Много хора едва след като изпитат нещо на собствен гръб, си дават сметка как са се чувствали другите /някои пък и тогава не се осъзнават, но това е друга тема/.
  • Уау... чудесен разказ! Толкова обичаен и в същото време различен, с тези терзания и колебания, с топлината и чувството, което поражда. Възрастта никога не е имала значение, но чувството за хумор винаги!
  • Много мъдър разказ! Поздрави и от мен!
  • Не усетих кога го прочетох,така ме грабна. А ми се искаше да продължава, и да продължава ...
    Става за начало на роман
  • Успех, Мильо!
  • !!!
  • Хубава съвременна приказка Успех!
  • Чудесен разказ! Глас и Успех! Искрено ти пожелавам, Велчев!
  • Имаш глас и от мен Мильо,успех.Мммм как обичам мекички сутрин.
  • Чудесен разказ! Глас от мен!
  • И аз ти желая успех! Много ми хареса разказът!
  • Искрено ти желая успех, защото разказът наистина е чудесен!
  • Успех,Мильо!
  • Благодаря на всички за добрите думи! Чак се изчервих. Този разказ е своеобразно продължение на „Срок на годност“. Радвам се, че ви е стоплил душичките. Обичам ви!
  • С Мариана: написано „така леко, нежно, поглъщащо“ - това е характерния стил на Мильо. Затова го харесвам. Поздравления!
  • Прекрасно!
  • Харесаха ми героите. Стоплиха ми сърцето, изкараха усмивка на лицето. Замечтах се! Живост в образите, реалност на мислите и лек шеговит поглед. Благодаря за удоволствието!
Предложения
: ??:??