Инакочистене, инакоподреждане
Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам докат я нея няма, аз ще да взема малко да разтребя у дома. Запретнал ръкави, духнал назад косата – щото, брате, тя много дълга станала, ама кой да ти ходи на фризьор по времена сурови, ще да ме гледа накриво фризьорката сигур (нал знаеш, драгий читателю, моята така симпатична хронична кашлица как плаши, ако знайш! Особено в годините, къде живеем сега), та... трябва, брате, косата да се науча да връзвам някак, че ми все пред лицето пада.
Ама, туй са проблеми мижави, незначителни. Най-важното е тука преди госпожа Велика да се върне, аз да съм накиприл туй малкото апартаментче тъй, че тя кат влезе, да си излезе, мислейки си, че е сбъркала вратата... толкоз да е чисто и подредено, че да свети и даже да пее!
Огледах, за да направя триаж. Първо – на балкона има чаршафи чисти, веят се волно и с птичките пеят, ама не бива да ги оставиме дорде птичките там си гнезда направят. Сухи ли са – да ги приберем вътре. Гледам – на мивката чинии има, за измиване ще да са. Гледам – тука мойте книги са навсякъде – а те, най-разнообразни – и са неподредени. Обувките на жена ми завладели целий коридор, след като превзели шкафа за обувки, че се и подава една пантофка ненапъхана напълно. Дрешкуля има върху шкафа, а огледалото се не вижда от на жена ми помнозното яке (а то лято, брате, ама мода да е!). Добре! Триажът готов, време е за медицина.
Реших се, както си бях и почнал, да взема чаршафите отвънка и да ги най-чинно сгъна и подредя. Издърпах първия, без малко да съборя бельото долу на улицата (ама с маневра най-светкавична хванах го, не бой се – ама кой да ти забележи, че и бельо имало до чаршафа проснато) и го завлякох вътре да го сгъвам. Леле, майко, да ти не думам колко се трудно сгъва чаршаф! Отде да го подхванеш, той все се изплъзва. Въргаля се по пода, а него даже не съм го още в триажа включил (пода)... ще да се боря ази с чаршази! Бием се, дърпаме се – накрая го разгромих. Не беше най-прилежно натъкмен, ама ставаше. Втория по-лесно го преборих, я, аз да не съм вчерашен! И него метнах върху пианото.
Тъй... туй пиано голяма стойка, помислих си аз, като си славни времена спомнях де свирех на него За Елиза (първата част само, аз да не съм ти тука Бочели или Васко Василев?!) Ама е на, сега служи по-важна служба – да държи ми чаршафите, докато се чудя да прибирам ли или не бельото.
Огледах се из стаята набърже, да си припомня приоритетите. Ама жал ме хвана, каква жал! То аз вече петнадесет минути се само с чаршафи боричкам, а ме чакат и чинии, и бъркотии, че и пода трябва да измета! Не е лесен, брате, животът!
— Трябва да се бърза! — прошепнах си гордо и с юнашка стъпка понесох чаршафите немили-недраги към спалнята. Отворих гардероба с размах и що да видя – то всичко пълно! Где да ги, брате, туря тия чаршафи?!
Имаме ний едно малко шкафче (дето го аз сглобявах, да се аз похваля) с весела история. То е бивше за обувки шкафче, ама тъй кат е на редове, пардон, на колони, абе, на етажи, решихме вместо за обувки да го ползваме за дрехи и/или книги (грешка ще да сме направили, ако съдим по дивата окупация в коридора от обувки на жена ми без места за паркиране). Та в него шкафче сега наполовина седяха полу-подредени разни дрешки, а отдолу, на последните два реда се бяха смъдрили част от книгите ми.
Споменах ли, драгий читателю, че аз най-обичам да чета? То се видяло по броя на нещата, кои има в къщата – мои и кои на жена ми. И кучето има повече дрехи от мене, обаче никой ме не бие по книги! И даже някои да не съм чел, важното е, брате, там да са, да създават умозрение. Тъй де! Та, мойте книги кротко ме зовяха наредени най-надолу.
Ще да ги подреждам сега! Измъкнах всите, разглеждах някой с недоумение кога съм ги пък тях набавял, други с усмивка лека (а, туй ми се чете, а онуй ми се чете), трети си викам – туй луд трябва да съм бил, де съм си го купил! Да ти кажа, драгий читателю, ще да ме разбереш – имам аз много книги, ама най-ми е странно защо ще да съм купил „Визуална психодиагностика“ и кога ще да съм я чел! А то един том, тежи повече от мене!
— Кой ще ти визуализирам аз, и какво съм си аз мислил? — чудех се на книгата.
Стихове на Ботев – тази книга ми е подарък от майка ми, много древна, ама гордо чака да я подредя. Николай Райнов – да, него си го долюбвам лудетината. А що, брате, имам Бхагавад Гита?! А, верно, на един литературний пазар ме една синеока рускиня привлече да съм я бил взел, и аз какво да правя – да мигам ли или портфейл да вадя! И още много други. Гледам ги, чета си тук-там, и си времето минава.
По едно време се аз усетих, че нищо още съм не свършил, освен да съм се бил с чаршафи и да съм съзерцавал книжки. Затуй, време беше да се поразкърша. Ама гледам те книгите не са подредени кат хората, щото място в шкафа няма да се поберат тъй, че да им се заглавията виждат! Ето, туй ще да реша първо!
Разглобих шкафа, или поне, преместих где да събера едната плоскост (немам знанията, брате, да ги назова както се правилно зоват, тъй че „плоскости“ ще да им викам), тъй лиших шкафа от един ред място. Ама пък книгите се виждат!
Върнах се да взема чаршафите, само за да осъзная, че не съм за тях място нигде направил! Леле, трагедия! А времето си тиктака, още съм не научил как да го спирам и превъртам, а ако само мърдам стрелките на часовника нищо се не случва — аман от неработещи часовници!
— Добре, остави чаршафите и вземи един чай да си направиш, та по-бързо да върви работата.
Чая подготвих, занесох го в спалнята, па да се полюбувам още малко на книгите, докато си го пийвам. Ех, славни бяха тез книги, славни. Само да ги докосваш и, брате, поумняваш... Бързай бе! Стреснах се пак и се втурнах към хола, белким да събера бельото, преди да го е грабнал вятърът и да го е отнесъл на някой светофар да свети в червено.
Ама тогава, страшна една се работа случи! В миг чух шум бесен от спалнята, толкоз гърмежен и злокобен, че чак ми се косата изправи и накъдри и се сама върза на опашка... хукнах към спалнята да видя що е някоя кълбовидна мълния там натворила! А той, шкафът дет го разглобявах, паднал. По земята се валят Николай Райнов, суматий други преславни писатели, и онази жълтата блуза на жена ми копринената (накуп с много други дрешки)... то копринена сега бива ли да е сгъната?! И за ужас мой – и чаят дето бях оставил върху шкафа се посипал отгоре кат заливка! Сълзи в очите ми бликнаха, болка накъдри сърцето ми! Че и ми е най-жал за книгите, мале, аз ги пазя повече от диаманти (не че диаманти имам, ама в тях нищо няма, да знайш!)
Кучето ми в тоя миг доприпка – тя на всяка манджа сол, олио, пипер, брашно, Е500, всичко дет ти не и трябва в манджата – да види що се е случило.
— Бягай оттука! — подвикнах ѝ ази, ама тя ме не слуша. Налази върху дрехите, задърпа си една (не, не — ѝ виках, ама слуша ли ме някой в таз къща?!), после взе па си придърпа няколко дрешки и легна отгоре им, ще да кажеш най-мекото легло. Аз сбирах другарите си книги паднали в боя, и слава Богу на най-любимите ми нямаше заливка… спасила ги е тая жълта блуза (жива да е!). В тоз момент се вратата отвори. Разбира се, че ще да се отвори точно ей сега!
— Прибрах се — подвикна сладкото песнопойно туй що не исках хич да чувам още.
— А, не, объркала си апартамента! — приплаках ази.
Влезе Габи при мене, огледа с поглед остър бъркотията, що аз бях сътворил тука и ми тресна един кикбоксьорски писък. Ей сега ми точно Бхагавад Гита потрябва – взех да се браня с твърдий ѝ корици!
— За наказание с мене ще идваш на йога утре – заяви жена ми след като аз знаех да мълча, когато жената е права, та нищо не бях казал освен „аз ужасно най-искрено страшно много трагически се извинявам“.
Е, сега я втасах! И йога ще да трябва да кърша за капак! Таз Бхагавад Гита какво ми точно трябваше в спалнята?!
-------
П.П.
Казвам един ден на Габи, не помня какво ѝ разправях, ама завършвам си изречението с "Аз съм си джентълмен, затова.."... и тя вика "Тъй ли?!“ с неверие. Я, какво ли пак съм направил?!
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не знам как съм го пропуснала! За кой ли път, не мога да спра да се хиля с писанията ти, обаче най-много ме разби сравнението на кучето с подправките.
-
Марко 🤣 ама прав си ти, човече, прав си! Повечето пъти и аз сядам и чакам, ама някой път не ми минава и се хващам яко на работа, докато нещо не падне! 🤣 Благодаря ти!
-
!
Брат, когато ти се приработи, прави като мен.
Аз сядам и чакам да ми мине.
Поздрави за веселата творба ! -
Наде 😍 и ти липсваше ми! 🤣🤣🤣 Чаршафи с ластик имахме, и аз отчаяно молех жена ми да ги махне, щото ми бяха болка голяма 🤣🤣 еййй тоз йога, бе! Смях се, смях, и накрая си викам “абе, тоз йога умрял ли е?!😱” 🤣🤣 Или виси във въздуха, което ми се струва по-вероятно, или се е гмурнал надолу 🤣🤣 да, от странниците, които философстват над вицове съм! 😅😅 Благодаря ти за смеха и че си тук! 😊
-
😃😃😃 Липсваше ми, господарю Йода! Ако чаршафите са били с ластик - съчувствам ти! Виси йога от една скала. С едната ръка се държи, в другата има разтворена книга. Минал отдолу някакъв човек и се провикнал:
- Вярно ли е, че йогите могат всичко?
- Глупости! - отвърнал йогата и се пуснал, за да прелисти следващата страница. 🙂 -
Деа 😍 то едно подреждане беше, едно чистене 🤣🤣 а за йогата, страшна работа 😅😅 ще взема да разкажа и за това някой път по-подробно, че те големи работи там 🤣🤣 като запяха всички ом и ми изхвърча ченето; а как не мога да седя със затворени очи, щото всичко наоколо ми е любопитно - най-вече жена ми и йога инструкторката 😅😅😅 Усмихна ме, радвам ти се! 😊
ПП. това го написах по-рано, ама нещо сайтът заби… -
Ето защо отдавна не съм те виждала тук - подреждал си
Разкажи и как мина йогата? -
Мини 😍 радвам се, че ти е било забавно! И на мен ми беше, особено след като спрях да съм ядосан на падналия шкаф 🤣😄 аз много обичам да се веселят хората (хаха то сигурно това е очевидно, та и очеизвадно вече 😅)! Радвам ти се! А дали успях да изчистя - не… ще изчистя следващия път 🤣 Благодаря ти! 🌻
-
Зиги, бях се затъжила за хумора ти, сега обаче се насладих истински, представих си всичко, като чи ли гледам комедиен филм! Направо се развесели сайта, след завръщането ти, дано само си успял, да изчистиш апартамента! Поздравявам те!
-
Наздраве, Петре Едно! 🤣🤣 как да не си император, аз отде да знам император ли си, крал ли си? 🤣
-
Стига с този Първи Петър бе човек! Не съм император! Петър едно е, като румънеца и Енчев и Ванко едно. 😆👍. Наздраве с кафенце 🥃
-
Петре Първи, то се видяло, че ще се отива към клоуниране 🤣🤣 нема как да се клонирам па и да запазя едно общо съзнание между мен и клонингите ми, а това ми е най-важно! Бих казал “А, наздраве!”, ама е сутрин! 🤣🤣
Силве!! 🥰 еййй радвам се, че си поплакала хубаво с хвърковати и сълзи много весели, та чак да летят и да танцуват 🤣 А атлетичното сърце е важно за здравето, нал тъй? 🤣🤣 А сега сериозно - аз ти благодаря, както и преди съм казвал - твоята подкрепа е много ценна за мен. Радвам ти се, много! Отсъствах от сайта за известно време и не бях писал нищо, та чак се малко тревожех дали не съм забравил как да се лигавя писмено... Ама тогаз си казах - я, какво си се взел на сериозно! И тогава се и случи тая случка горната 🤣🤣🤣 Благодаря ти, Силвенце!
Мария 🤣🤣 много съм доволен от тонрежисьорската и диджей-ската ти работа. Получаваш бонус три шепи смях от мен и една шепа смях от Габи 🤣🤣 -
Зиги, Наборе, забравихме се и аз започнах да се чудя защо моят приятел Зигфрид спря да пише, а той подреждал апартамента. При това как го подрежда... накъдри и моето сърце, докато четях. Като лента на гимнастичка ми се накъдри и сега сЪлзи, брате, ми излизат, на двата края хвъркат и възглавницата мокрят. Честно да ти кажа, Зигфрид, така хубаво не бях плакала скоро. Съвсем сериозно. Поздрави и благодаря.
-
Аз подслушах разговора с някой и да питам: ще се клонираш, или ще се клоунираш? Избери второто, вземи съвет от стария рокер с безброй татуировки. Вземи и £5, за почерпка с хмелна напитка. Take five! Ха така! Както пееше талантливият чичо Дичо: “в мойта стая с безброй стени” или талантливият Дониимомчил: “странни петна по мойте платна” 😉👍
-
Нямаше много голям избор на клипове с чистещи мъже, но сега се сетих да потърся нещо на немски. Намерих обаче само детски песнички: https://www.youtube.com/watch?v=nXOwIpNbmBk. Това, в случай, че не си доволен от предишните. Тонрежисьорката е и дискоджокер по съвместителство 😃 В клипа едното от хлапетата май е момиченце, това е поздрав за Габи, която също е персонаж от произведението ти 😃
-
😃
-
Основно така чистя таваните, след като се върна от работа.
-
Мария 🥰🤣🤣 умрях от смях от тея двете видеа! Най-вероятно и аз чистя така като първия (и кучето гледа сеир), само дето не съм толкоз накипрен с мускули, чистя със стар потник дето е провиснал, а в танците съм пълно дърво! 🤣 За второто видео - 🤣🤣 дай го тоз препарат, малееее, жена ми тогаз вече никога няма да ме кара да правя йога. 🤣 Не знам защо, но това второто видео си представям някак Вал все едно чисти. Имам чувството, че Вал чисти точно ей така 🤣🤣 радвам се, че си се забавлявала, сега ме разсмя пак! Аз днеска само се хиля кат луд 😅😅😅
-
😃 Косата, дето сама се вързала на опашка и домакинът, който, за да си подреди книгите, разглобява шкафа, са шедьоври и на домакинското, и на писателското изкуство. Искрено се забавлявах, Зигфрид. И влизам веднага в ролята си на тонрежисьорка: https://www.youtube.com/watch?v=CMCf5aVBQJA – тук дори има и куче и: https://www.youtube.com/watch?v=pUWXTY_lmns 😃
-
Лелееее 🤣🤣🤣 ще изям някой кикбоксьорски… арт. 🤣
-
Ми прави арт изкуство, пиши върху Габи, тъй ша я накажеш винаги да е край теб.
-
Вал 🤣🤣🤣 то къде място за татуировки бе! Запланувал съм за татуировки два твои стиха (засега, ама тъй кат се гледам може и стихосбирка да направя някак), звездички имам, от преди имам татуировка с “ориз без пиле” на корейски и едно слънце имам татуировка… сега и каталог от книги… вече ще ми се иска да се клонирам на десет (мога да потърся онези пъпкуващите същества), за да мога да поместя всичко. Ама клонирането трябва да се случи преди да се татуирам напълно, че иначе файда никаква. 🤣🤣
-
Зиги, не я слушай Красимира, тя ша ти разкаже за един, дето си отрязал крачолите и останал по колан и джобове. Иначе е добре да си татуираш каталог на книгите отпред, а отзад местонахождение.
-
Краси 🤣🤣🤣 списъка - почвам веднагически! Трябва обаче и кутиите за обувки да номерирам, че жена ми има много 🤣 реших, ще направя датабаза на дома. 🤣🤣🤣 а иначе, аз като искам потници, все си режа тениските! Как да няма връзка с книгите - тебе като ти е жега не можеш да четеш, тъй де! 😅😅
-
Аааа, прав си. Тогава книгите на различни места... направи си списък със заглавията и си го дръж на вратата на хладилника Имаш и лампичка през нощта. И на списъка пишеш- книга номер 1 е в кутията за обувки ...номер 2 е в кухненския шкаф.. номер 67 е при комшийката.. Сега и за друга история ме подсети. Търси човекът тениска без ръкав, от тези "мускулните" тениски. Продавачката му каза- свършиха, обаче може да си отрежеш ръкавите на твойта и си готов! ... това пък няма връзка с книгите- е, сетих се, така
-
Красеее 😍 ама невероятна идея ми даваш! Ама книгите под матрака - така как ще им виждам заглавията?? Направо махам матрака, нареждам книгите като на сергия, а матрака слагам на земята в хола и готово 🤣🤣 А този твой познат е абсолютен тарикат 🤣🤣
-
направо ги застилаш следващия път - чаршафите, а под матрака нареждаш книгите; Подсети ме за един познат, който си държи ракията в тоалетното казанче - студена по всяко време, а и жена му трудно ще се сети. Подреден човек. Благодаря за усмивката, Зиги
-
Леле, Дари, тя косата ми щръкна само от представата какво би могло да се е случило…
-
Ти си минал леко, ако ти разкажа какъв филм на ужасите сътвори един ненадейно паднал шкаф, дори дългата ти коса ще щръкне
-
Петър 🤣🤣 не съм го гледал, ама ще си го пусна още утре, за да видя дали е сарказъм това, че ако е, ще ходя да се разправям с който има да слуша 🤣🤣
Вал, леле майко, ти сега съвсем ме уплаши! 🤣🤣 поне остави едно роботско ребро да има да се хиля! 🤣🤣
Дари 🤣🤣 на глас се смея! 108 по Зигхтер (скалата на моето недоумение за сглобяване на шкафове) е непредвидим май! 🤣 -
Падането на шкафа не можах, не бях включила сеизмичните системи
-
В осма част "На море в Космоса" си по-разбит, тъй че има още за доразбиване.
-
Тя те обича, брачет! Не съм го казал аз, Тодор Колев е. 😉
-
Плам, петгодишен брак 😅😅 записвам си! Определено ми требва една карта, където да си запиша кое къде седи и пак ще го объркам, като реши да си смени разпоредбата 🤣🤣
Дари, успя ли да ме предскажеш? На колко процента? 😆 Аз няма кой знае какво да го прожектирам, като съм го видял и още ми се повтаря в ума, горко ми 🤣🤣 радвам се, че си се забавлявала!
Пепи, не знам как ще се измъкна, като ако погледна настрани следва “що не ме гледаш в очите?!” 😅😅😅 Аз извадих тетрадката и записвам съветите на Плам, че той има повече опит от мене тъй кат гледам 🤣🤣
Вал, ти ме разби!! 🤣🤣🤣 Анахата! 🤣 Как с тенджера те вкарва в анахата бре, то туй не ти ли счупва гръбнака? 🤣 или после пак ти го залепва някак си 😅😅 а място за звездни татуировки не остана, сега почвам по челото и една между очите - същински Йоги.
Много ме разсмяхте! 🤣🤣
ПП. Май всеки път казвам на Вал, че ме е разбил. Викам си къде имам вече кости за разбиване… 😅 -
Зиги, Плам ми вий сте попаднали на небесни съкровища за жени. Моята ми казваше: - Скъпи, моля те вземи лупата и махни оная огромна песъчинка на пода и като сгъваш кърпите спазвай ритъма на тангото, една отгоре, две отдолу. Ако ти е трудно сега ще дойда да те вкарам в анахата." И идваше с два капака на тенджери и ги удряшеее, докато вляза в 4 си чакра и почна да повтарям "Ям...Ям...Ям..."
Чекай, ти с толко татуирани звездички си, като звезден сурикат. -
Като започне жената да мърмори на висок тон, тихомълком се измъкваш и обикаляш из квартала 15-тина минути. Връщаш се също така тихо и незабележимо, тя вече едвам мърка, останала без глас и релаксно разтоварена, и - семейното равновесие е О.к. 99% от женските не забелязват, че са останали сами.😅 както и кога се връща Алфчо🤣
Мъдър човек е ДжонПлДам -
Кратките ти разкази, ги харесвам, но дългавиците... Прочетох, само защото е твое по-точно прожектирах си го, всяка смяна на картината - диапозитив, който за секунди прожектирам въображаемо и минавам на следващия диапозитив, изпрожектирвам го и така. Нещо, като "доразвий въображаемо и сравни резултата, до колко точно си предсказал автора" Много е забавно!
-
Зиги ... дори след незнам_колко_си_годишен_брак май не си научил основните принципи за боравене с жена
жената да знайш един конец да има - ще го сгъне на четири, след това още на четири и ще го сложи на правилното място, чинии не се пипат - моята има поне пет вида парцалчета, гъбки и препаратчета, не дай си боже да сбъркаш - познават като митничарско куче какво си направил, а най вече - какво не си направил ... Основният принцип е - никаква самодейност! Моята е майсторка, намира и прашинки за заяждане, но аз съм си изработил важен жизнен принцип - в ухото улавям само 20% от приказката й, защото другото е - нещо трябва да се направи, но как - дори и не помисля А и - оставям я да се намърмори - така се разтоварва и така по лесно стигаме до семейното равновесие 😎 -
Светулче 🥰 благодаря ти! Радвам се пак да съм тук! 😊
-
Харесах си "да създават умозрение", заглавието и глаголите в края на изреченията - в немски стил. Ако допрем до превод, фразите вече са си втасали, само да ги пекнеш за минутка. Добре дошъл отново. ☺
-
Джаки 🥰 най-важното е да си се посмяла - това ми е цел в живота 😄 благодаря ти за милия коментар! А то аз оригинални неща също не измислям, дрънкам квото ми падне и се надявам да е смешно 😅😅😅
Танче 🥰, усмивка в отговор! 😊😊 -
-
Аз също се посмях от сърце. Нещо по-оригинално няма да мога да измисля, само ще те поздравя. И звездички, разбира се.
-
Иви 😍 много се радвам, че съм те разсмял! То и аз се смях, ама после, като се усетих, че е смешно 😂😂 нали знаеш, че ми е мисия да е смешно! Много ти се радвам!! 🧡
Пепи, хаха разбрах най-накрая 😂😂 чудя се, чета го пак и пак и не вдявам 😂 ама да, някой път не мога да загрявам написани неща. Един пример - наскоро жена ми беше оставила бележка, беше съкратила една дума, ама я гледах тая бележка 30 минути, не разбрах какво е и накрая ѝ звъннах, па то нещо съвсем просто. Не помня коя дума беше, но тя щяла да ми избоде очите, а аз не я вдявам!
Валентина 🥰 успях, ама намачкани - не ги хареса Габи и ги разгъна, за да ги сгъне пак... хаха разсмя ме! Аз обичам да подреждам, ама като има къде да подредя, пък като не знам къде да сложа нещата и съм като вързан през ръцете 😂😂 -
Последно, успя ли да сгънеш чаршафите
Като млада булка моят мъж в петък казваше - утре и в неделя ще чистим. И обикновено уикендът минаваше в четене на книги. Много обича да чете завалията, а някой около него да подрежда. Обаче аз пък хич не обичам да подреждам и оставям това удоволствие на него. Следствие - библиотеката ни се пръска по шевовете, а войната вкъщи приключи с 1 на нула за мене
Виж, чинии обичам да мия, нямам проблем. -
ЖенскО стигане и угодия - мъжката мечта! Е нема такова животно!
(само ми е сменил рода: женско, женска, и той по женски си пада)
(на жена да ѝ стигне или да ѝ угодиш /с/ нещо - мъжка мечта! - от компа
) -
Къщовник! 😀
Зигииии, разкошни са твоите разкази, приятелю! С глас се смях!
Благодаря ти от сърце!...
Прибирам си го! ...При сърчицата, в „шкафчето” със звездички! -
🤣🤣 Пепи, ний взехме женско куче - аз верно исках да е женско, щото викам ще е послушно и ще е по-умно и няма да се бие с други кучета 🤣🤣 а то кво - тя тарикатче, че и инатлива, и на всяка манджа мерудия - същинска клюкарка 🤣 и писка като иска нещо! 🤣 виж да не е писал телефонът, че последното не го разбрах (то може и аз нещо да не довиждам, ама да питам хаха)
-
Тя - ключовата дума! Женска! Женска стигане и угодия - мъжката мечта!😅
-
🤣🤣🤣 е сега и зъболекар кучешкий станах! 🤣 Не стига, че Габи ѝ мие зъбите, пък тя още иска! 🤣🤣
-
или си търси конци за зъби 🤣🤣
-
Пепии 😍 разсмя ме! Аааа как добре, йогата не е за подценяване като наказание, особено ако си толкоз дървен човек кат мене 🤣🤣 то по-добре коламаска, аз на болка съм издръжлив 🤣🤣 макар че... абе, да не те чуе Габи само, туй ще ти кажа! 🤣🤣 а иначе косата най-често кучето я скубе, и като гази по леглото през нощта все на косата ще стъпи... хралупа май иска да си прави там! 🤣
-
"че тя кат влезе, да си излезе, мислейки си, че е сбъркала вратата..." 😅 🤣 😍 пак добре, че си минал с йога, а не с коламаска например 😅 а колкото до косата - как не те е оскубала досега! 🤣
-
Жени 🥰 хляб за още татуировки значи! 😄 Смях да има! А това наистина ми се случи, преди два дена, дори не съм го украсявал особено. Е, сега, може би в реалността не бях толкова бързо-бягащ между стаите, ама гневът си е гняв, а неспособността да направиш стабилен шкаф си е неспособност. Гневях се на случилото се и в един момент си викам - а, то става за разказ туй! И ми мина гневът 😆😆 между другото, само чакам да ми се срути бюрото. Не ставам за строител. 😆
-
Пет звезди и от мен)
-
Хаха 🤣🤣 Вал, вдъхнових те май! Туй стихче и него ще взема да си татуирам, ей! 🤣 И до него ще си татуирам и тия пет звезди дето ми ги даваш!🤣🤣 Язък, че не мога да пиша стихове, тоз разказ представи си да го бях написал в стихотворна форма. Щеше да е трепач!
Акеми 🌼, аз от космоса пиша! Просто имам свърхбърз интернет, та от космоса чак до тука стига - ама отне време да си го прокарам, че Виваком нямали обхват... 🤣 -
Джентълмен си ти голям,
туй е истина без срам.
Габи е щастливка знам.
Ти чистник си от диван.
Къ го написа туй, се чудя . Давам ша ти пет звезди, малко са, ама толко дават. -
Оооо, Зиги ! Ти се прибра от космоса най - сетне. Липсваха ми историите ти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
https://youtu.be/56LjFMfzAFk?si=PzFEYi1u538zVKWG