Просто нов опит да изневеря на себе си...
Златомира седи в леглото и държи в ръчички палячо. Не просто го държи - малките детски пръстчета се впиват във влажния шарен плат, почти проникват през него в подплата. Седи така от часове.
Мама би я похвалила. „На мама златното момиче" - би казала. Тя е точно това, което се очаква от една Златомира - в гърдите й тупти златно сърчице и е толкова мирна. Не тича, не скача из апартамента, не вика, не беснее, не ядосва Мама. В почти празния апартамент е толкова тихо, че сигурно, ако мине леля Мими от третия етаж, ще си помисли, че в него няма никой.
Светло кестенявата чуплива коса пада върху раменцата свободно. Топлите шоколадови очи са устремени надолу и ронят тихи сълзи. Не си мисли нищо. Просто й се плаче. Тъжно й е. А палячото в ръцете й се усмихва весело.
Преди 2 години мама я попита: „Златенце, какво искаш да ти донесе Дядо Коледа?" „Вафличка"- отговори Злати. Мама се усмихна нежно и още по-нежно погали къдравата главица „Глупачето на мама! Т ...