hari36 (Hristo Hristov)
108 39
6 июл. 2022 г., 14:00

Животът 

  Проза
1538 2 29
3 мин за четене

Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?

- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко), посолени с много страх от всичко и за всичко, и най накрая поръсени с много надежда. Той е рамката в която живеем и която сами сме си поставили, за да го изживеем както трябва. Животът е холограмата на представите за него от  аза, желаещ да постигне нещото, което е пропуснал през предишния такъв. Това е живота. Интересен. Предсказуем и същевременно непонятен, и уж имаш избор, а пък той е предрешен. Откачена работа.

 

Обичам го този живот „аджаба“, обаче не мога да му се насладя, защото в този ще съм нещастен или беден. Да, да ама не. След много години разбрах, че всичко е в нас. Ние сме и господа и дявола. Ние сме и бялото и черното, доброто и злото, горчивото и сладкото. Ние сме всичко и всеки. Ние сме част от всемира, а той пък се намира в нас.

Затова погледни се в огледалото му,  усмихни  му се и му намигни. Той живота обича усмихнатите хора, излъчващи позитивни мисли, вършещи благи неща и говорещи мили думи. Обича истински усмивки идващи от сърцето, светещи очи пълни със спокойствие и вяра в себе си.

След това се свържи се с себе си, попитай се какво да правиш, когато си в труден момент, благодари си, че за пореден ден си се спасил от самия себе си, когато си бил крайно лош и се помоли за повече търпение.

А човека какво е?

Човека моето момче е енергия натъпкана в тяло, което пък е като космически кораб, който ако можеш да го управляваш, ще отидеш където поискаш. Триединно създание живеещо в дуален свят, търсещо нирвана. Идващо от миналото, живеещо в настоящето, страхувайки се постоянно за бъдещето.

Това е човека, многопластова, многомерна космическа прашинка, която е голяма колкото вселената, с Его колкото всемира, но с малко знание за себе си.

И не на последно място мислите! Мислите трябва да са  хубави, бели мисли, безкористни мисли, защото всяка мисъл се изстрелва право към Него. А той е добър, приема я, и ти я връща - за изпълнение. И тогава идва трудното – да го реализираш. Това е препани - камъка на всяка мисъл. Защото е свързана с вяра, но не в Него, а в себе си. 

 

Нищо не разбрах си казал ученика, но ще се постарая да те следвам. Откачен свят.

 

© Hristo Hristov Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Необяснимото »

15 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С "пиши ми на лични" и поканата за реални срещи 'утепа рибата'! 😄 Това ли бил зора на знаещите за себе си колко са талантливи😉

    ПП
    Погледни във форума, има тема за среща на сайта!
  • Пиши ми на лични в фейсбук. Hristo Hrisrov . ,Тук няма да се разберем явно.
  • Знаеш ли колко неправилни предписания съм направила затова, защото някои хора извъртат умишлено информацията за себе си и ме подвеждат да дам неправилно лекарство. Което в крайна сметка си е за тях. Вместо едно, получават няколко грешни предписания и ефекта се отлага с месеци. И в крайна сметка потърпевши са самите те.
  • Личи си. Дай жега на истинската Антоанета. Покажи колко си умна и ги разбий тези малките, които не мислят като теб, с малко или никакъв талант. Боже колко си добра Смачкай ги.
  • Христо, много коментари ти написаха с положителни отзиви, с градивни критики, но твоите отговори са неадекватни и добре си играеш ролята на жертва. Досега в сайта никога не съм чела коментари на човек, който като че ли се гордее с липсата си на талант. Самия факт, че кандидатстваш за конкукрс "Необяснимото", а всичко си обяснил подробно говори, че наистина 52 годишния, горкия човечец нещо се бъзика с нас! Хомеопат съм.
  • Тони, за това много хора са си дали живота. Истината е, че не се бъзикам с никого, но е жалко човек с такива дарби да напада други такива , с по малко талант от неговия. Честно да ви кажа с удоволствие ще се срещна с всеки от вас очи в очи, и ще ми е интересно какви хора сте, с какви професии и начин на на живот. Така, че ако някой иска да види моите виждания за живота, Го предизвиквам да се срещнем някъде и да разсъждаваме по въпроса пред камера.
  • Свобода на словото, Анани. Всеки си прави каквото си поиска.
  • Отново установявам, че по непонятна за мен причина каквото и да кажа, все се превръща в някаква драма. Уважаеми поете! Не знам защо държите да споменете възрастта си, според мен поезията няма възраст, но както и да е. Забелязвам, че този сайт все повече заприличва на телевизионно реалити, в което се казва единствено: "Ти си супер, ти си върховен, ти си най-добрият, ти си велик, ти си световен". Ако се уповавате на коментарите, тук са се събрали поне 20 нобелови лауреата и още толкова носители на "Пулицър". Щом така ви харесва и това ви радва, хубаво, живейте си в един измислен свят. Ето, казвам: великолепен разказ, развълнува ме, трогна ме, нищо по-хубаво не съм чел, прекрасно е, разплаках се. Сега по-добре ли се чувствате?
  • Ти май се бъзикаш с всички нас, вероятно си се хилиш някъде с тайфата си на акъла ни. Е направи си кефа, хилете си се.
  • Хора, не мога да разбера къде толкова негативна енергия у вас да давате мнения за някакво си дребно на вид разказче ли есе ли. Анани ти сигурно си много добър вътрешно човек, но какво ти стана днес? Пари няма да спечелите от тези "положителни" за моето нещо предполагам. Така, че за какво се хабите толкова. Видяхте един 52 годишен поет, който има знания на 17-18 годишен и го нападате, сякаш от това ви зависи живота.Сигурно така ви идва музата. Другия вариант е да няма какво да правите и тук показвате интелектуални мускули. Надявам се, че не обиждам никого. Поздрави на всички мои "почитатели"!
  • Аз не искам да се намесвам в дискусията, защото мнението ми винаги създава някакви драми, но когато прочетох това: "Знам, че не съм голям поет или писател и си знам възможностите. Малко хора ги харесват и това е факт. Но най важното е, че аз си ги харесвам", веднага се сетих за изказването на един друг безспорен талант: „Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“. Валери Божинов. Надявам се, че никого не обиждам...
  • Христо - за каква реклама? Пиши си както си искаш и каквото си искаш, направи си страница във фейса, блог, издай си книга, публикувай и в други подобни сайтове: никой не може да те спре разбира се. "Веднъж един ученик попитал учителя си какво е животЪТ." 3 грешки само в 1-то изречение, това не е въпросително изречение. Коментираме очевидни неща. Или коментарът, че не е разказ те засегна? Не е. Или че друг е помислил, че е писано от тийн? Не се засягай от очевидното, ако не го виждаш като проблем, съжалявам...
  • Христо, чета вече ден спорове и реших да се включа. Ще пишеш разбира се. Аз не съм написала нито един разказ, но това не ме прави лош четец. Пиши искрено, без заучени клишета, без тези - учителят и ученикът, защото се приема като авторитет и последна инстанция, пиши за собствения си мироглед и можеш да кажеш - така мисля аз. Не обобщавай, защото всички сме различни. Успех, хората не са злонамерени, искат да ти дадат съвети.
  • Ако бях някой известен щях да кажа, че и лошата реклама е реклама и това ми е първото нещо, на което някой толкова ми обръща внимание. Знам, че не съм голям поет или писател и си знам възможностите. Малко хора ги харесват и това е факт. Но най важното е, че аз си ги харесвам, защото изливам душата си и във времето се подобряват нещата. Това, че имам пропуски и аз го виждам, но важното е, че ми идва отвътре и знам, че ще продължавам да пиша па макар и не толкова добре като някой от вас. Американците, които са най големите лицемери на света винаги започват укора с very well but", което е по добре от некадърник , нищо не става от теб и т.н. Затова следващия път просто сменете канала. Все пак Ви благодаря за критиката, защото човек така се учи.
  • Естествено, че всички правим грешки - и по-големи, и по-незначителни. Също е ясно, че човек най-трудно открива своите грешки (изобщо не става въпрос само правописните грешки). А пък в интернет съм научила, че ако се изкажеш дори леко критично за някой текст, то ти си хейтър и озлобен или неудовлетворен от живота си човек. Ако харесаш нещо, което други не харесват, задължително си ръкопляскащ клакьор на бездарна помия. Ако пък подминаваш, това което според някой капацитет е помия, то най-вероятно си криеща се в дупката си мишка. Така че угодия няма. А мислите ни наистина трябва да са "да са хубави, бели мисли, безкористни мисли". Възможно е на част от коментиралите тук, мислите да са безкористни, нали Христо?
  • Прочетох творбата. И ще кажа, че открих доста интересни неща в нея. Неща, които ми харесаха.
    С някои от коментарите съм съгласна. Мисля, че можеш да дадеш втори шанс на творбата си, Христо. Преработи я. Както се казва: „ да заприлича” на разказ. ”Вслушай” се в някои от коментарите, в съветите. Ще видиш, че ще ти се получи! Не се отказвай! Има неща, които ме карат да мисля така. Желая ти успех!
  • Дали е за предизвикателството или не, не ме интересува. Разказ или есе: писах за формата, защото четох и другите коментари. Не слагам оценка, защото не ме касае. Колкото за граматиката: важна е, защото всеки в нета има достъп до сайта и е малко неловко хора с претенции за автори-творци да не си владеят родната граматика. А такива метаморфози, такива диалекти и сравнения и чудеса има, само чети, както т пише и под моя комент, и пиши, изразявайки себе си. Защото тука си това, което пишеш! И щом си се включил, ти пожелах успех, а защо се засягаш на граматика, си е твой проблем. За тези, които те четат, е очевидно.
  • Много си права Иринакис, всеки има право на мнение и ако не можеш да укротиш егото значи имаш още много да учиш. Проблема е в безгрешието на всички тези хора, които сигурно нарушават по десет закона на ден, а за две запетайки вадят рупора. Жива и здрава бъди.
  • Хари, не реагирай остро и не се докачай от критиката. Това е една от трийсет и осемте отличителни черти на пишман поетчетата, а ние нали не искаме да се издаваме, че сме такива 😊
    Бъди гъзарче. Впрочем, влез и в другите предизвикателства, и попрочети това онова от последните дни. Може да ти оправи настроението. Лично аз се смях на глас и пуснах сълза. На такава потресаваща малоумщина се натресох, че си казах, дали авторката не може да направи купища пари от глупостите си, ако не се вземаше толкова насероизно и давайки ги като пример да не правим като нея, когато сме сами вкъщи и лапаме мухите. Мога да ти цитирам, но няма да е по точка три. Ако ти се пише, наистина проверявай правописа на думите си, всички го правим. Актът е таен и никой няма да разбере какви елементарни думи търсиш в гугъл, но пък и копче няма да може да ти каже. Хайде, успех. Пък и за какво ти е това предизвикателство не знам, но желая успех, по стара традиция 😊
  • Това е мое мнение Пепи. Това , че съм написал учител не значи , че е на някой друг, и щом не е по темата просто го махнете бе хора. Какво ви става.
  • За грешките е казано достатъчно. Според мен не е по зададената тема
  • Пиши си мнението, щом е твое, без да намесваш разни учители и тем подобни мислители, нетът е пълен с тях. Тук не е фейсбук, а сайт за лично творчество. И трябва да си наясно раЗказ ли пишеш, есе ли, т.е. наясно не само с граматиката и word, но и с формата. Успех!
  • Никой от нас (е, поне аз) не е съвършен. Всички допускаме грешки. Така че не се фрустрирай от няколко грешки. Просто всички трябва много да четем, преди да пишем. И то световни автори. Там е истината.
  • Благодаря Ви още веднъж за много важните и на място забележки. Предполагам, че вие сте перфектните хора и никога не правите грешки. Вие сте първите, които срещам и много искам да се запозная с такива хора. Мнението ми за живота си е мое и само мое. Не ангажирам никого с него. А дали е така или не кой знае.... Поздрави! Между другото не бях чел нищо от вас и сега надникнах. Много сте добри и тримата.
  • "Той, животЪТ, обича усмихнатите хора, излъчващи позитивни мисли, вършещи благи неща и говорещи мили думи. Обича истински усмивки, идващи от сърцето, светещи очи, пълни със спокойствие и вяра в себе си.
    След това се свържи се с себе си, попитай се какво да правиш," и т.н. Обаче и това "свържи се с себе си" направо ме довърши! Наистина много хора вършат, в случая пишат, неща без връзка със себе си!
    Да се потърсиш, да се попиташ, и да внимаваш какво ще си отговориш! 🤣
    "Обичам го този живот „аджаба“, обаче не мога да му се насладя, защото в този ще съм нещастен или беден" - така е, друго е да си щастлив или богат!
  • Преди запетаите не се оставя интервал, "какво е животът" е правилно, пред местоимения (или пред съюза, ако има такъв) като "които", "която" ВИНАГИ се пише запетая, ако се използват чуждици, нека са правилно транскибирани: "аджеба", не "аджаба", "Откачена работа", "Луда работа" са непоносимо отвратителни клишета, "!Човекът, моето ..." и т.н. - пълно с недопустими грешки, особено като се има предвид.възрастта...
  • Благодаря ви за конструктивната критика. Незнам какви ми са грешките, затова просто ми ги посочете. А за това дали съм прав или не - покажете ми къде греша и защо мислите така. Поздрави!
  • Отначало бях сигурен, че това есе, а не разказ, е написано от 15 - 17 годишен - това, защото е пълно с грешки. След това погледнах - и бях изумен!
  • Искам да кажа, че оценка не съм слагала.
    С първия пасаж съм съгласна, след това - не. Вие, Христо пишете за себе си, как виждате живота. Първо - не съм съгласна с това, че животът иска весели очи винаги. Бъди накъв, какъвто обстоятелствата изискват - гневи се, когато е за гняв, плачи, когато загубиш близък човек.
    Второ - не може винаги да са добри мислите и ученикът, който ще приеме думите на учителя буквално, ще трябва за мисли само положително. Имах като много млада такъв период, тогава бягах от всеки конфликт на приятели, нищо не предлагах като решение и бях обвинена, че не съм достоен приятел.
    Трето - не е за това предизвикателство.
Предложения
: ??:??