Животът
Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?
- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко), посолени с много страх от всичко и за всичко, и най накрая поръсени с много надежда. Той е рамката в която живеем и която сами сме си поставили, за да го изживеем както трябва. Животът е холограмата на представите за него от аза, желаещ да постигне нещото, което е пропуснал през предишния такъв. Това е живота. Интересен. Предсказуем и същевременно непонятен, и уж имаш избор, а пък той е предрешен. Откачена работа.
Обичам го този живот „аджаба“, обаче не мога да му се насладя, защото в този ще съм нещастен или беден. Да, да ама не. След много години разбрах, че всичко е в нас. Ние сме и господа и дявола. Ние сме и бялото и черното, доброто и злото, горчивото и сладкото. Ние сме всичко и всеки. Ние сме част от всемира, а той пък се намира в нас.
Затова погледни се в огледалото му, усмихни му се и му намигни. Той живота обича усмихнатите хора, излъчващи позитивни мисли, вършещи благи неща и говорещи мили думи. Обича истински усмивки идващи от сърцето, светещи очи пълни със спокойствие и вяра в себе си.
След това се свържи се с себе си, попитай се какво да правиш, когато си в труден момент, благодари си, че за пореден ден си се спасил от самия себе си, когато си бил крайно лош и се помоли за повече търпение.
А човека какво е?
Човека моето момче е енергия натъпкана в тяло, което пък е като космически кораб, който ако можеш да го управляваш, ще отидеш където поискаш. Триединно създание живеещо в дуален свят, търсещо нирвана. Идващо от миналото, живеещо в настоящето, страхувайки се постоянно за бъдещето.
Това е човека, многопластова, многомерна космическа прашинка, която е голяма колкото вселената, с Его колкото всемира, но с малко знание за себе си.
И не на последно място мислите! Мислите трябва да са хубави, бели мисли, безкористни мисли, защото всяка мисъл се изстрелва право към Него. А той е добър, приема я, и ти я връща - за изпълнение. И тогава идва трудното – да го реализираш. Това е препани - камъка на всяка мисъл. Защото е свързана с вяра, но не в Него, а в себе си.
Нищо не разбрах си казал ученика, но ще се постарая да те следвам. Откачен свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Hristov Всички права запазени
