Животът
Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?
- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко), посолени с много страх от всичко и за всичко, и най накрая поръсени с много надежда. Той е рамката в която живеем и която сами сме си поставили, за да го изживеем както трябва. Животът е холограмата на представите за него от аза, желаещ да постигне нещото, което е пропуснал през предишния такъв. Това е живота. Интересен. Предсказуем и същевременно непонятен, и уж имаш избор, а пък той е предрешен. Откачена работа.
Обичам го този живот „аджаба“, обаче не мога да му се насладя, защото в този ще съм нещастен или беден. Да, да ама не. След много години разбрах, че всичко е в нас. Ние сме и господа и дявола. Ние сме и бялото и черното, доброто и злото, горчивото и сладкото. Ние сме всичко и всеки. Ние сме част от всемира, а той пък се намира в нас.
Затова погледни се в огледалото му, усмихни му се и му намигни. Той живота обича усмихнатите хора, излъчващи позитивни мисли, вършещи благи неща и говорещи мили думи. Обича истински усмивки идващи от сърцето, светещи очи пълни със спокойствие и вяра в себе си.
След това се свържи се с себе си, попитай се какво да правиш, когато си в труден момент, благодари си, че за пореден ден си се спасил от самия себе си, когато си бил крайно лош и се помоли за повече търпение.
А човека какво е?
Човека моето момче е енергия натъпкана в тяло, което пък е като космически кораб, който ако можеш да го управляваш, ще отидеш където поискаш. Триединно създание живеещо в дуален свят, търсещо нирвана. Идващо от миналото, живеещо в настоящето, страхувайки се постоянно за бъдещето.
Това е човека, многопластова, многомерна космическа прашинка, която е голяма колкото вселената, с Его колкото всемира, но с малко знание за себе си.
И не на последно място мислите! Мислите трябва да са хубави, бели мисли, безкористни мисли, защото всяка мисъл се изстрелва право към Него. А той е добър, приема я, и ти я връща - за изпълнение. И тогава идва трудното – да го реализираш. Това е препани - камъка на всяка мисъл. Защото е свързана с вяра, но не в Него, а в себе си.
Нищо не разбрах си казал ученика, но ще се постарая да те следвам. Откачен свят.
© Hristo Hristov All rights reserved.
