11 июн. 2008 г., 11:53

"Животът"

1.1K 0 0
2 мин за четене
 

В стаята се процеждаше малко златиста светлинка от притворения прозорец, осветяваща малка част от стаята... Но и тя не носеше надежда, а по-скоро завист към останалия свят, нехаещ  за нейната болка! Навън всичко бе толкова щастливо - птичките пееха, дърветата се зеленееха, а хората, забързани в своето ежедневие, я подминаваха!

Тя пушеше и се замисли, че животът й е именно като тази цигара - къс и много бързо изгарящ, а след него ще остане просто пепел, която вятърът ще отвее и дори и следа няма да остави...! Тогава какъв бе смисълът да живее? Отговорът на този въпрос й се губеше... Може би щеше да го намери с времето? А дали?

Имаше толкова много въпроси, а нямаше кой да й даде нужните отговори...

Луташе се, луташе се и достигаше пак до най-измъчващия въпрос.

Задаваше си го, блъскаше главата си в мисли да намери решение, но виждаше, че е направила каквото е могла, че сега нищо не зависеше от нея и й остава само да чака. Знаеше, че чакането ще е вечно, защото отговорът нямаше да дойде. От този факт я присви корема, ръцете затрепериха, а очите се навлажниха. Беше си обещала да не плаче, но беше по-силно от нея, а и в крайна сметка само това й оставаше сега.

      Цигарата догоря... реши да запали втора...

Жалко, че животът не бе като цигарите - едната изгаря и палиш втора!

Животът е само един, няма продължение...

За жалост, не е и като филмите, да натиснеш паузата на дистанционното, за да направиш малък антракт, да помислиш, да прецениш и ако е нужно, да върнеш назад, за да поправиш стара грешка, да изживееш нещо, което не си могъл или просто да повториш щастливите мигове... Не - това е невъзможно!

А така й се щеше да се върне назад! Да поправи онази грешка, за да изживее щастието.

Сърцето стенеше от болката, която сама си причиняваше, дишането й спря за момент, а сълзите, капещи от очите, започнаха да парят устните, които искаха да крещят, а не можеха!

       В този момент се замислих, защо си губя времето в търсене на отговор, който сама казах, че няма да намеря и няма да дочакам... Животът е пред мен и е само един, а аз го пилея! Стига! Време е сега да живея! И аз ще живея, за да не съжалявам после, защото тогава ще е късно!

       А отговора ще го чакам, макар и да знам, че ти не ще ми го дадеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...