В стаята се процеждаше малко златиста светлинка от притворения прозорец, осветяваща малка част от стаята... Но и тя не носеше надежда, а по-скоро завист към останалия свят, нехаещ  за нейната болка! Навън всичко бе толкова щастливо - птичките пееха, дърветата се зеленееха, а хората, забързани в своето ежедневие, я подминаваха!

Тя пушеше и се замисли, че животът й е именно като тази цигара - къс и много бързо изгарящ, а след него ще остане просто пепел, която вятърът ще отвее и дори и следа няма да остави...! Тогава какъв бе смисълът да живее? Отговорът на този въпрос й се губеше... Може би щеше да го намери с времето? А дали?

Имаше толкова много въпроси, а нямаше кой да й даде нужните отговори...

Луташе се, луташе се и достигаше пак до най-измъчващия въпрос.

Задаваше си го, блъскаше главата си в мисли да намери решение, но виждаше, че е направила каквото е могла, че сега нищо не зависеше от нея и й остава само да чака. Знаеше, че чакането ще е вечно, защото отговорът нямаше да дойде. От този факт я присви корема, ръцете затрепериха, а очите се навлажниха. Беше си обещала да не плаче, но беше по-силно от нея, а и в крайна сметка само това й оставаше сега.

      Цигарата догоря... реши да запали втора...

Жалко, че животът не бе като цигарите - едната изгаря и палиш втора!

Животът е само един, няма продължение...

За жалост, не е и като филмите, да натиснеш паузата на дистанционното, за да направиш малък антракт, да помислиш, да прецениш и ако е нужно, да върнеш назад, за да поправиш стара грешка, да изживееш нещо, което не си могъл или просто да повториш щастливите мигове... Не - това е невъзможно!

А така й се щеше да се върне назад! Да поправи онази грешка, за да изживее щастието.

Сърцето стенеше от болката, която сама си причиняваше, дишането й спря за момент, а сълзите, капещи от очите, започнаха да парят устните, които искаха да крещят, а не можеха!

       В този момент се замислих, защо си губя времето в търсене на отговор, който сама казах, че няма да намеря и няма да дочакам... Животът е пред мен и е само един, а аз го пилея! Стига! Време е сега да живея! И аз ще живея, за да не съжалявам после, защото тогава ще е късно!

       А отговора ще го чакам, макар и да знам, че ти не ще ми го дадеш!