Камен бряг *
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги запокити отново към смълчаната група мъже и жени. Огънят потрепери и рояк искри сякаш изписаха протеста си от чутото в тъмнината на малката скална ниша…
- Не е истина! – Калина скри лицето си в шепи и се разрида.
- Мамка му и живот! - Васил мрачно се изплю върху огромната купчина мидени черупки, събирани тук от години.
- Дааа… - Орлин подръпна струните и китарата изпрати един тъжен акорд след рояка искри – Май това е последната ни вечер… тук…
Само Милена гледаше безмълвна огъня и сякаш не беше на този каменен бряг, а някъде далече в пространството или във времето…
Васил изсумтя, стана и започна да пъха безразборно багажа си в раницата. Калина и Орлин сториха същото.
- Приятели, почакайте! – ...